Мечтите са онова нещо, което ни кара да вървим напред. Дори много често направо политаме засилени в устрем, забравяйки че сме хора и че полета е приоритет за птиците. Мечтите ни действат като афродозиак, без който не можем. Винаги съм твърдяла, че: ако се събудиш и установиш, че нямаш мечти си мъртъв! Мечтата е едно особено състояние на човешкия дух, който е неспирно търсещ и бродещ из вселенията на знайното и незнайното. Все по - често се питам - кога човек успява да сбъдне мечтите си? Отговора е следния - когато не се отказва от тях поради някаква трудност или минимално препятствие, а преследва мечтите си до последно. Човешките търсения не трябва да преустановяват със сбъдването на мечтата, а напротив. Те се възраждат с пълна сила и нови надежди и очаквания за сбъдването на поредната мечта и човек отново забравя, че не е птица и полита…Защото мечтите ни дават криле. И никога не ни оставят да стоим на едно и също място или да блуждаем безцелно вперили поглед в една невидима точка на пространството. Човек успява да сбъдне мечтите си тогава когато вярва в себе си и собствените си сили. Тогава когато е наясно, че няма невъзможни неща, докато стъпва от тази страна на Земята. Тогава когато мечтата на отделния индивид не е просто егоистична и носеща в себе си отрицателна енергия, а тогава когато е положителна и даваща вътрешна сили. Тогава мечтите се сбъдват. Вярвайте! Преследвайте ги! Борете се за тяхното осъществяване! Само така ще успеете! Всичко останало е крачка назад. А ние не сме раци…а по - скоро сестри и братя на птиците.

Успех и не се обричай на вегетиране. МЕЧТАЙ СМЕЛО! И внимавай какво си пожелаваш. Понякога сбъдването на нещо води до разрушаването на нещо друго. Прави така, че да се чувстваш удовлетворен, както е един строител, когато построи къща или както е една акушерка, когато поеме нов живот в ръцете си.

Колкото до мащабността на мечтите, ами по тях може да се съди за отделния човек. Колкото повече една мечта излиза извън рамките на задоволяване на егоистичните ни пориви, токлкова повече си широко скроен индивид. А това да дадеш на другия и да помогнеш, да подкрепиш някого или да направиш така, че някаква твоя мечта да помогне на другите е прекрасно. Чувството което те изпълва си струва. И може би тогава се приближаваме до една от крехките стълби на щастието.

Ще завърша с една легенда: Живяла някога една птица. Летяла си волно и опознавала красотата на природата. Чувствала се свободна и това я изпълвало с радост. Но не издавала и звук. Все си мълчала. От време не време се замисляла за това, но бързо, бъзо го отхвърляла от малката си главица. Един ден както си летяла видяла през прозореца на една къща болно дете. Изпитала желание да му попее, но…Тогава кацнала в розовия храст и притиснала гръдтта си към тръните. Така от нея се изтръгнала една великолепна, дълбока и незабравима песен. Пеела птицита. Пеела за красотата на живота, за това че синьото на небето е необятно, за радостта от свободата, възпявала красотата на природата, пъстротата на света, като цяло и докато пеела шиповете се забивали все по навътре в малкото и телце. А кръвта и обагрила белите рози в червено. На сутринта едно дете намерило телцето и.

- Горката птица - възкликнало то. Така и не разбрало, че заради нейната песен е придобило сила и е оздравяло.

Протегнало ръчица и откъснало красивата червена роза. А нейните листи туптели, като сърце. Сърцето на птицата.

Природата още помни песента на птицата, а розата надявам се и тя….Защото не всеки ден някой пее така прекрасно и красиво, че да става вълшебство, и не всеки ден някой дава сърцето си, за да спаси другиго.

А птицата ли? Тя живее в птичия рай. Там пее на воля и разказва колко е била щастлива, когато е изпяла точно онази песен, кацнала върху розовия храст.

Направих отклонение, дано бъде правилно разбрано.

Мечтайте без граници!