Влюбена съм! [-o< толкова много го обичам...,постоянно мисля за него ...само той ми е в главата!И той ме обича знам го!Показва ми го всеки път като се видим!Почти всяка вечер в 1-2 през ноща ми пише един прост sms който значи толкова много съдържа само две думи,но за мен съдържа всичко най-хубаво което съществува на земята "обичам те"!Но стой такава голяма пречка между нас ... стой един пръстен .... който е на ръката на приятелката му .... или не знам .... да кажа годеницата му .... не мога така ... не съм такова момиче да излизам с момче което си има приятелка пък хамоли годеница ... (не съм спала с него)... Толкова много искам да съм с него!Целия ми свят се върти около него че ме е яд на себе си... не мога да градя щастието си на нещастието на друг ... като го видя искам да го прегърна да го целуна да му кажа "обичам те" но съвеста ми не ми позволява ... (но съм го правила....чуствата някой път надделяват ..)мисля следващата ни среща да е последната да му кажа че съм го лъгала че съм си играла с него!че не искам да го виждам,да му кажа че го мразя ..... не знам как ще го направя но знам че трябва,пък и да ви кажа чесно аз съм си виновна бях с него но го оставих защото ме беше страх от любовта (и ето че има защо) беше ме страх да не страдам (както сега) .... и той разбира се си намари друга (по достойна от мен,която не я страх от тъпата любов) радвам се за него найстина много .... но аз съм човек и като всеки човек искам да имам това което обичам (а аз обичам само него)!всеки път като ми звънне телефона и се надявам това да е той,като получа sms се надявам да е той ... като вървя по улиците се надявам да го видя! не знам какво да правя посъветвайте ме нещо .... моля ви .... не издържам вече на това не мога да си играя на "любов" .....