Пак се начетох на мнения тип "бъди себе си, не се прави на ...." и така нататък в разрични теми.

"На един карнавал, дето всички без изключение се явяват маскирани, и собственото лице е маска." Далчев, ако не се лъжа.

В този ред на мисли, човек може би няма капацитета да отдели себе си от маската. А може би пък маската е истинската същност - ако в нечия природа е да се преструва, да слага една бариера между себе си и света, кои сме ние, че да изискваме искреност? Ако тя не е част от характера на някого, то това я прави неестествена за този човек.

От друга страна идеята, че всеки човек е открил себе си, знае кой е, но въпреки това се преструва на нещо си, е изкушаваща. Обаче.. не мисля, че в реалността нещата стоят така. Особено в тийн годините - голям "престиж" е явно за някои да се биеш в гърдите колко си истински и да поучаваш другите. Отстрани обаче подобно поведение е противно. Поне за мен. Как да бъдеш себе си, ако не знаеш кой си?

Имам мнение по въпроса, но май само донякъде. Интересно ми е обаче какво биха казали другите.