Аз съм обикновена, бих казала смотана и затворена, но все пак обикновена. Нямам приятел, това не ме притеснява особено. Обаче тъпото е, че не виждам и как да си про-имам приятел... Бахти кофтито. Аз съм супер НЕконтактна. Срамежлива и затворена и общо взето ми е некомфортно да се запознавам, още повече да свалям или каквото и да е. Както и да е... Идеята ми беше, че искам публично да се възмутя от нещо, което ми се случи наскоро. От бая време си пишех с едно момче в скайп. След мноого навивки и напълно нереални "четки" си казах: "е, едно виждане, нищо няма да стане". Отивах на парти и познати и реших да го поканя. Беше ми супер страшно и ... чуствах се тъпо и треперех през цялото време. Заведе ме в друга стая и започнахме да се натискаме на леглото. Там... целуваше ме нз си какво. По едно време поиска да му направя свирка и когато не се съгласих имаше хиляди умоления и нз си какво... После скалъпи някакво извинение и си тръгна, казвайки, че ще звънне. Е, звънна, излязохме, заведе ме на някакво поле... пак поиска същото и аз пак отказах. Все пак не мисля да "обслужвам" всеки. На път към вкъщи си мълчахме, а на слизане попитах: "ще те видя ли пак?" и той ми каза, че незнаел. При желанието да сме си приятели той каза, че само го размотавам и съм му обещавала много, пък нз си какво там... Зак'во така стаа все да му ... майката? К'во сбърках? Най - тъпото е, че ся пак съм в изходна позиция, но този път едва ли ще предприема и толкова...