- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Просто споделям....
Здравейте.Искам да ви разкажа една история...Може би,по този начин ще се почувствам по-добре...Едва ли....
На 17 години съм...По стечение на обстоятелствата,все се влюбвах в най-неподходящите...Всичко започваше чудесно,а накрая...аз леех сълзи по цяла нощ и то за това,което никога не съм имала.
Преди 2 седмици,завърши и поредната ми "пародия" на връзка...
Лъжа след лъжа,упрек след упрек,сълза след сълза...и край!Преди 1 седмица,тръгнах с момче в което найстина съм влюбена.Той е от моя клас,и страшно много го обичам...Но ето,че и тук започнаха проблемите...Ако се заговоря с някое момче или пък вмета,че е симпатичен...настава истинска битка...А за него-при първия удобен случай се старае да покаже кой командва...Ще хване някоя за дупето,ще подхвърли някоя шега...и какво се очаква от мен?Да стоя в ъгала,да гледам,да умирам....и да чакам да дойде при мен за да ме целуне по най-неповторимия начин.Винаги така се получава...Ето 2 ден,той не се обажда не ме търси и чака...чака аз да му позвъня,да го потърся първа,да се унижа,да го моля на колене за 1 целувка...
Начина по който ми говори,начина по които преплита пръсти в моите,погледът който ми казва всичко...Толкова ми липсва!
Сега сме ваканция...За първи път не се радвам,за първи път плача неспирно...Единствената ми надежда е да заспя и да го сънувам,но...не е ли това по-голяма болка...Как мога да се насладя,на сладкия мираж,след като знам че на другия ден ще съм сама.Не сме се разделили,просто....Самата аз не знам какво...Хубаво ни е заедно,личи си.Гордее се с мен,приателите му твърдят че съм красива...С гордост върви до мен,хванал ме за ръка...Сякаш всеки момент ще изкрещи...С НЕЯ СЪМ!Не...само аз чувам това...само аз и моето въображение...На моменти си мисля,че той не е човек а демон...Нещо което изпива,всичката ми сила....кара сълзите да не спират,болката да се усилва...Страшно е!Сега съм сама,както винаги.Слушам някаква балада...усещам как сълзите напират,искат да изплуват над болката,но уви...Спомням си как днес,една приателка ми казаСамо се чудя защо си тъжна.Имаш него,толкова много искаше да бъдеш с него.Усмихни се!"От думите и ме заболя още повече....ехото кънтеше-Имаш него...имаш него...имаш....Не!Той не е мой.Не е вещ,не е нещо което мога да държа в ръцете си и да го пазя,скрито в юмрука ми.Той е живо същество...Той е всичко за мен...Сега се чудя...Дали да ида до тях,да го потърся ли...или да не го права...Ами ако не го направа?Той ще си помисли,че не държа на него...А ако по този начин го притисна,ако се уплаши и избяга....Ако отново остана сама....?!?
СИГУРНА СЪМ,ЧЕ НИКОЙ НЕ Е ИЗЧЕЛ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯБЛАГОДАРЯ ЗА СЪПРИЧАСНОСТА!!!
====>HqMa HuShTo BeChHo<====
тва е една от малкото дълги теми които съм чел, и се питам дали някое момиче и за мен ше плачеиначе не мога да ти дам никъв съвет, цъжелявам
![]()
Локо Пловдив и тесни пичkи майна.
hah ako obi4ah momi4e koeto da izpitva tova kym men si4ko 6te6e da e 6![]()
Аз изчетох обаче цялата история... и мисля, че трябва да го пот1рсиш... по начина, по който пишеш, виждам че има плам1к в теб и наистина го обичаш този човек...Помисли... ами ако те тества.. и чака ти да му се обадиш и да му покажеш, че те е грижа за него ?...
Аз те с1ветвам да го пот1рсиш...![]()
е не бъди толкова сигурна , аз я прочетох цялата.и нз какво да ти кажа.щом усещаш че ви е хубаво заедно , след като виждаш че той се гордее с това че ти си с него , но показва ли че те обича?!може да не знае как да те потърси , може би той в момента си мисли същото като теб , ако искаш иди до тях , потърси го , но само да не ти стане навик.всеки ден да ходиш да го търсиш и т.н. , защото ако това се случи според мен няма смисъл от в-ката ви,щом той не изпитва такава нужда да те види ... нз .Успех![]()
аз я изчетох[/i][/b]
"Детството не е от раждането до определна възраст, възрастта, в която детето пораства и прибира детските неща.Детството е царството, в което никой не умира." - Е. Сейнт Винсънт Милей
Потърси го,защото после може да съжаляваш,че не си го направила.
;]
виж,аз бях в същата ситуация....не можех да понасям ревността му а той си правеше каквото си иска...1 път не издържах и просто го отрязах малко гадно... и ся мн съжалявам...съвета ми е щом си с него и го искаш просто бъди при него...
момиче,какво чакашобаждай се
![]()
zAbravI mOitE cElufkI,mOitE uSmifkI,oStanI s nEq tI..bEz lIubOftA ti nE iSkAm dA jivEq,sHtom tQ si trgvA,tr1gvAm aZ s nEq...
Не бъди дребнава!
Животът е адът описан в Библията!
step_up_to_me, както обичам да казвам: преосмисли си преоритетите! Ако искаш винаги ти да му звъниш, винаги ти да се извиняваш... колко още пъти ще издържиш? Ти самата казваш, че това е унижение за теб... Обичаш го, личи си, ОК... обаче с дни наред вече си мисля нещо, върху което смятам и ти трябва да помислиш: Къде свършва любовта и започва самоуважението? Ако наистина се чустваш унижена от това, че винаги ти трябва да отстъпваш, да се извиняваш и да го търсиш, то тогава въпросът дали да останеш с него е реторичен...
Emi vij sega....Az naistina ne q izchetoh cqlataAma sym si na mnenie che ne trqbav da se unijavahs zaradi nego ...I shtom se dyrji taka etgli mu 1 maina i tolkova
....Ayde uspeh
Хайде с мен по-смел бъди в любовта аз да те светна.
Довери се, довери о-о-о-о.
Като капка карамел по езика ти ще лепна ти,
вкуса ми осети о-о-о-о.
Опитай мене ти,
Целувай мене ти, усещаш ме нали
http://geimarkata.aha.bg/
baaaaaah,tva nea da go 4eta eeeee....![]()
![]()
![]()