Отговор в тема
Вече съм достатъчно голям и разбрах нещо интересно.Всичко което ни се случва зависи от нас самите,най-вече от възпитанието ни и от сърцето ни,съвестта играе голяма роля(които я имат).Само добрите хора имат съвест обаче.Факт е,че простаците в даскало,тия оправните небрежни момчета винаги се оправят,не търсят вината в никого,не се тормозят,не се стараят,не се разболяват,те се забавляват.После отиват студенти или си бачкат кротко и цял живот им е гот,но те не мислят за утре,не страдат.Един нормален съвестен човек,непрескъснато си задава въпроса ЗАЩО,КОГА и т.н.Докато търси отговора минава целия му живот и нищо не е видял накрая,не и от добрата страна.Един небрежен тип трудно може да обича,той граби от живота и не дава нищо,живее за мига и е щастлив,един свестен съвестен пичага обаче все чака любовта и все не я намира,нищо,че е под носа му.Толкова е сдухан,че не си вдига погледа от земята,а любовта го подминава и се забива с най-големия цървул.Зрелите круши свинете ги ядат,да!И аз като един хибрид от 2-та типа личности по-горе си зададох въпроса,какво постигнах дотук.НИЩО!Не се знае дали ще отида студент,нямам приятелка вече,не съм имал и много,но пък са били красавици.Нямам много кинти,е да,ще имам отлична диплома,супер ще има тоалетна хартия в кенефа.Щастлив не съм вече.
Всичко което съм постигнал съм го постигнал с лъжа,измама,с мотивация и живот за мига,без дълги планове за бъдещето,без излишно колебание и страх.Сега нямам нищо и за това са виновни наште,защото когато съм бил хлапе и психиката ми е била податлива,те твърде рано са ме отчаяли от живота и са насадили чувството в сърцето ми,чувството,че съм боклук,който може да бъде щастлив единствено за миг и то докато се преструва.Какво ми пречи-съвестта!Каквото и да казвам имам я,дори и да прееба някой,съжалявам после,за 2 невинни лъжи дето съм излъгал мойта ги помня още...А мен за колко неща са ме лъгали само...А на всички провалили се родители,такива които възпитават децата им,че трябва да бачкат за да изкарват пари и т.н.,да живеят живота си за системата и за дойде утре и да има парче хляб на масата ще им кажа да го...те знаят кво да го прават всъщност нали цял живот го д*хат...
Преди време прочетох графит на една гара,"Баща ми беше страхливец,аз също ще бъда страхливец",истина е,колкото и да се стараеш няма измъкване от миналото...И защо съм учил всички тези години,защо съм слушал нашите,защо когато кривнах от правия път се върнах и търсих вината в себе си,когато вината е била в наште и техния провал като родители.Моите връстници сега си имат коли,гаджета,приети са тук и там,а аз си седя унас или обикалям кафетата с утайките от града,дори приятели нямам вече,нямам мотивация за каквото и да е.Знам единствено,че ако искам някой ден да бъда щастлив трябва да грабя от живота с пълна силна,да използвам всички хора,досега не съм го правил,винаги ми е пречила съвестта.Да,сега разчитам на късмет за да почна да си уреждам живота,защото нямам на какво друго да разчитам вече.Душата ми отдавна се е предала,не изпитвам почти никви чувства и то на периоди само.Поне още се харесвам в огледалото,когато се погледна не ми личат всички тези неща които пиша,не само това ами и изглеждам като всички "гъзари"...Някой ден ако имам деца няма да ги карам да порастват рано и няма да ги обременявам с моите проблеми и да ги правя меркантилни боклуци.Живота е за да се живее,малките неща и удоволствията пълнят живота,не отговорностите и великите планове за бъдещето които се провалят.Та това е истината,психиката се формира и изгражда в даскало,после такъв си в живота,а когато срещнеш най-голямото предизвикателство любовта,ако е останало нещо човешко в теб,поне за миг да не мислиш как само да взимаш без да даваш и имаш куража да си я спечелиш и заслужиш,очакват те много щастливи моменти и не малка доза разочарования.А ако никога не си бил обичан и не си обичал,живота ти е бил напразен и тази празнина не могат да я запълнят нито мерцедесите,нито тлъстата заплата или холестеролната пържола която спомага за изпращането ти в Ада...
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
Бравооо
JUST DANCE!!
Повярвай ми могат да запълнят тази "празнина"Първоначално написано от vamp
тези не6та от 1 страна са правилно но за някои хора например тези не6та не въжът за мене особенно тва за даскалото поне сега така мисля ти сиг си доста по голям от мене (а вро4ем на колко си години ) 4овек си прави си4ко сам така4е неса виновни и родители те кои знае колко аз днекса се замислих 6то съм груб и неможах да разбера и в скоро време няма да разберааве ло6а работа е живота а доколкото лубовта нетрябва да се подава6 мн мн 6тот като те нарани някои после запада6 и нали знаете по добре гаден отколкото гладен
Добрите момчета отиват в рая, а лошите където си поискат!
Не могат пич,защото идва деня в който си плащаш по един или друг начин и се замисляш какъв си провал,а ако си станал напълно животно без да чувства края ти е най-болезнен.Когато влязох в болницата исках само да се оправя,точно тогава се замислих над тия неща,бях станал може би и вярващ,не помня вече.Сега съм си добре,обаче душата ми е почти умряла.Не ми пука за пари,коли,апартаменти край морет,за доходна работа и т.н.,да не говорим за учене.Искам само щастие и любов.Защото когато ТЯ ме обичаше не ми трябваше нищо друго,тогава имах само нея.Когато и ТЯ ме остави,както и преди да я срещна не ми се живееше.Повярвай ми могат да запълнят тази "празнина"
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
Постът ти ме подразни.
И знаеш ли, защото си един мухльо без капка мотивация. Защото опитваш да обвиниш Съдбата за това, което ти сам си си причинил. Нали знаеш, каквото сам си направиш, и Господа не може. Всички имаме такива моменти, какво си мислиш?
Всички се чувстваме смачкани от живота. Всеки от нас има своите тривиални проблеми.
Да седна ли да ти разказвам историята си? Не вярвам твоята да е по-лоша от моята. И все пак аз не съм седнала да се жалвам пред света за неуспехите си. Стегни се.
И аз не съм приета студентка, и не защото не съм знаела, а защото някой си е платил. Мислиш ли, че не ми беше кофти? И аз обичам, и аз не съм с този човек. Е, сега какво? Да се хвърля от някой мост ли? Човек трябва да гледа напред и да успява. Да се радва на малките неща, защото този живот се живее веднъж. И трябва да го изживеем максимално правилно. Всеки избира кое е правилно за него. Разбери и ти и не се измъчвай.
Прав си, нищо не може да замени обичта. Но когато "любовта на живота ни " си тръгне не свършва света. Нито историята ни. Сигурно ти е кофти, сигурно се чувстваш незавършен .. но, моля те, вземи се в ръце.
Не знам колко време си бил с това момиче, но искам да ти кажа, че всичко се оправя.. рано или късно.
За приятелите : аз затова имам 3-4 приятели и знам, че са мои хора и мога да имам доверие, всичко останало са просто познати.
Семейството : грешките не са само в родителите. Ние сме мислещи същества.
I am the lover in your bed and i control you
I am the sex that you provide and i control you
I am the hate you try to hide and i control you
I take you where you want to go
I give you all you need to know
I drag you down i use you up
Историята е много проста и много тъжна.
Семейни скандали,побоища,малтретир ане,после тренировки и футбол пред блока,колкото да не мисля за реалноста,после пак тренировки,после пораснах и живеех против всички хора и всички правила,бях боклук и бях горд с това,бях щастлив,бях пич,съвестта почна да ме гризе,исках да бъда добър и готин човек,почнах да се променям,тогава си го получих за всичките години накуп,ае в болницата.Исках да се оправя и никога не се връщам там,минаха месеци и почнах пак постарому.Загубих си приятелите,загубих и други неща,тогава срещнах нея,най-красивата,най-печената,тази която ме обичаше за 1-ви път в живота ми,бяхме заедно после се разделихме,защото не е писано да бъдем с нея,особено ако искам да ме обича без да я лъжа.Почнах да пуша трева,колкото да не мисля за самоубийство и щот вече бях престанал да пия,загубих шанс да стана ченге заради проблеми със здравето,почнах да пуша пак,въпреки,че не трябва,всеки ден когато се прибера унас следва семеен скандал.Не мога да спя вече добре,винаги съм изморен и ако не се бях върнал да тренирам,сигурно до сега да съм мъртъв.Как да ти кажа,шибано е по душа да си добър,но никой да не те обича и да не си щастлив.Не обвинявам толкова други хора колкото себе си,да си бях останал боклук или да се бях затрил,сега живея ей така да се мъча...а времето си минава и спомените мъчат...
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
Путьоооооо, стегниииии сеееееееее.
I am the lover in your bed and i control you
I am the sex that you provide and i control you
I am the hate you try to hide and i control you
I take you where you want to go
I give you all you need to know
I drag you down i use you up
vseki go grize suvestta ponqkoga.. razlikata e tam 4e ima takiva hora koito prosto q prenebregvat... v kraina smetka bez nahalstvo i egoizum ne stava... vsi4ki gledat da precakat ostanalite za da im e dobre na tqh.... tova e .. takuv e jivota
Честно казано, ме ядосваш.
Нито вашите, нито хората със самочувствие, нито наркотиците са ти виновни. А съвестта, за която така платонически говориш... Къде беше тази съвест, когато си пушил трева, или обвиняваш родителите си, когато си излъгал приятелката си и си я оставил да те напусне, когато си накарал приятелите ти да те изоставят, когато според думите ти, си настроил целия свят против теб? Къде беше тази твоя съвест тогава и има ли я сега? Съвест... Но ГУЗНА съвест... Заради всички тези неща, съвестта ти е гузна. И какво правиш ти, за да я изчистиш? Отиде ли да се изясниш с родителите си? Седна ли да учиш, вместо да се мотаеш по кафенетата, че да те приемат студент? Потърси ли прошка от приятелите си, които ако са били истински, ще ти я дадат? Не мисля. Не си прав да мислиш, че съдбата е ощетила само теб. И аз ставах няколко години от детството си свидетел на караниците на нашите, после как се разведоха, как баща ми след 6 години най-накрая плати първата си месечна издръжка, как фуклите в даскало ми се смееха за всяко нещо и още го правят, как момчето, което ме харесва, но аз не отвръщам на чувствата му ме засипва с обиди, когато му се отдаде възможност... Обаче не се предадох, нали? Не, не се предадох и няма да го направя. Защото научих, че живота е жесток, ако нямаш подкрепата на родител и приятел. Общувам само с майка ми - и какво от това? Нищо не ми липсва, всичко й казвам. Имам само 4 верни приятелки - и какво, да не би да ми трябват 40? Те ми стигат. Имам покрив над главата си и хора зад гърба си. Но най-важното, което притежавам е воля. Волята, която ме държа на крака през всички тези години, волята, която ми помага да не се предавам и да отвръщам на ударите на хората подобаващо. Волята, без която щях да съм загубена...
П.С: Впрочем, съм на 13, и то без един месец... Прави си изводите какво съм осъзнала аз за толкова малко време, и какво си осъзнал ти, за твойте 19 години!
виждаш ли изпод тежкия си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети.
Когато станеш на 19 и загубиш квото си постигал ще си промениш мнението.Градиш,почваш от началот,1-2-3 пъти,но когато всеки път се срине следващия път е по-трудно и накрая се питаш:"ЗАЩО?"
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
Прочетох ти из..лиянията ти, прочетох и мненията по темата. Всъщност доста повече щях да напиша, но bungle добре е обобщила и съм доста съгласен с нея. С което не съм, ще стане твърде лично, за да пояснявам защо. От друга страна - не е и необходимо, защото както и да ти звучи, по-полезни от мненията й написани в темата ти дотук онлайн няма как да получиш. Не и от хора, които не те познават лично. И понеже долавям нотка на самосъжаление ще ти кажа следното като малка част от личната си история, ама възможно най-общо ще го кажа (дано не е твърде), защото имам леки резерви към този тип форумно-споделяне. Все пак това ще ти го разкажа, просто така - да знаеш, че и по-зле имало там, колкото и да не ти се вярва в момента и колкото и да си мислиш, че за момента историята ти дотук е най-черна, най-меродавна и т.н. Не ме разбирай погрешно! Нормално е да мислиш така при положение, че това ти е единствена налична първо, а и не омаловажавам или не се надсмивам над нищо, което си споделил. Така - семейство (разбирай майка + баща +..) имах последно на седем годишна възраст. Малко по-късно окончателно го изгубих това - невъзвратимо. Тоест не е от типа "аз родители нямам!" казано от някой, чиито двама родители обикновено са живи и здрави, работещи и обикновено доста заети, живее си с тях и просто поради някакви често излишно драматизирани от него самият проблеми (не му дават достатъчно джобни, изискват уж твърде много, карат се често, не са особени фенове на настоящото гадже и т.н.) бърза да пише подобни глупости! Мне, не си падам по това аз. Така - това за семейството ми. Второ относно университета - в момента и аз съм първи курс при положение, че съм над възрастта за това. Е, бил съм и друга специалност, учил съм и друго от първия път ме приеха, но голямото важно. Диплома нямам, реших си миналата година - поех си риска и кандидаствах отново, решение заклеймено като глупаво от 99% от хората, за които ми пука. Но - такъв съм си. В момента съм желаната специалност, ама те нещата никога не са точно такива каквито изглеждат отстрани!;] Малтретиран съм бил и аз в детските си години. Нямам намерение да пояснявам от кого, но от съученици също. Неведнъж. Намерих сили и се справих със ситуацията. Колкото и тъпо да звучи това сега и да очаквам поне 10 мнения казващи ми "да, ама не си бил сам! имало е все пак кой.." - всъщност неведнъж ми се е случвало да бъда съвсем сам и да си продължа напук. А хора, които са ме обичали винаги е имало - но трудно ще ме убедиш, че не е така и с теб. Това момиче, което си срещнал и изцяло споделената любов помежду Ви (макар замалко), самото усещане че има някой..., който те обича така.. на мен не ми се е случвало и до ден-днешен. Все още. Но съм си непоправим оптимист (в това отношение), признавам си. И да не бях, обаче, щях да продължа напред, запазвайки красивия спомен. Колкото и често да ми се случва напоследък да се връщам към миналото, аз живея в и за настоящия момент, все пак. Пробвай (отново) и ти.;] Не зная на колко години си, но смея да предположа 19 максимум 20, което не е твърде далеч от собствената ми възраст. И при все че често ми допада американския.. начин на мислене в това отношение и "relax: take it easy" е доказано по-ефективен -
това ти е най-доброто, краткото и ясно обобщение, колкото и нецензурно да е представено то.
Мисля, че периодът, в който си в момента ми е доста познат и всеки следващ такъв при мен по правило трае все по-дълго и така нататък.. Най-полезно може би ти било да излезеш и да изпиеш бира(или една дъълга разходка) с приятел на когото наистина му пука за теб. И отказвам да се съглася с теб, че такъв не ти е останал. Все ще се намери поне един. Пък точно този форум наистина (и онлайн достъпа си) може би няма да е зле временно да го поограничиш с оглед на належащата липса на реални.. триизмерни емоции и преживявания към момента, от които постепенно отново да погледнеш малко по-цветно на нещата. Това е личното ми мнение по въпроса. Тук няма да завърша с дано съм ти бил полезен, защото в случая отправна точка като за начало трябва да ти е точно това сам да осъзнаеш, че искаш да бъдеш полезен на себе си. Когато това отново се случи цялата тази тема и подобните ти размишления и терзания споделени или не лека-полека ще избледнеят. Имаше една доста добра песничка макар и доста ретро: "be like man, talk like man, walk like man..."
Пък това с тревата беше наистина глупаво! И сам си противоречиш, прочети се отново и ще ме разбереш какво имам предвид. ...Предвид обстоятелствата не съм особено учуден.
EDIT: Сега погледнах('щото ме отне малко повече време докато ти го напиша това) - на 19 си. Е, и bungle ти е кака дори, пък за себе си да не говоря. Хех. Поне в това отношение няма да ти е толкова лесно да пратиш мненията ни към на... ****а си толкова лесно, както с едно от момиче на 13 малко по-нагоре. Няма да го коментирам, но межеше просто да и напишеш: "Благодаря ти за труда! ..П.С.: На 19 съм" и толкова. Защото доста и се е наложило да те поизчете докато го напише, най-малкото.
Пич, чувствам те горе долу като подобрената ми версия. В момента съм на 17 (18 без 3-4 месеца) и усещам една празнота в живота. Сякаш съм на път да стане катастрофа с мен. Не знам нито какво ще следвам, нито какво ме влече в живота. В 11 клас, когато всички станаха сериозни и вече мислят за бъдещето си, аз тъкмо съм се отпуснал и то защото някак си осъзнах редица неща като например, колко не състоятелен е бил животът ми преди да се разчупя. Бях примерен, старателен в училище, доста наивен и лекомислещ. Но в един момент усетих, че просто изпускам най-хубавите си години от живота ми. Момент като периода, когато си в гимназия и е време да се забавляваш. Ударих го и аз на живот. Някъде миналата година повнах да се осъзнавам, почнах да излизам активно с приятели, пропуших коз, почнах да ходя на купони и партита, занемарих училището съвсем. Осъзнавам колко е яко, чувствам се просто на върха на жизенените си сили в този период на живота и някак си учението съвсем не ме влече. Не знам защо. На моменти обаче усещам, че това ще се обърне срещу мен. Докато всичките ми връсници и приятели почнаха да се стягат и да показват наистина, че знаят какво искат от живота, аз все още си нямам ни най-малка представа какво искам всъщност. Искам сякаш вечно да съм дете, ученик на тази възраст. Никога да не ми се налага да поемам отговорности и ангажименти, да си пуша коз с приятелите и да се разбивам. Но естествено това ще трае може би още само до другата година и после на къде? Някак си четейки твоя пост осъзнах, че ще се превърна в нещо като теб. И аз имам цифрата проблеми с родителите, семейството и т.н. Сякаш обаче когато се погледна в огледалото нито един от проблемите ми не може да бъде разпознат. Но просто и аз се чудя какво ще правя с живота си. Не знам дали те успокои, че има много хора в твоето положение, но мисля, че трябва просто да спреш да мислиш живота си за не състоятелен и да се отдаваш повече на момента, както може би си и осъзнал, че правят повечето хора и в крайна сметка са много по-щастливи от винаги примерните, предпазливите, нерешителните и в общи линии онези, които се стараят да бъдат по-перфектни, а в същото време се чувстват нещастни!
От тук нататък мога само да ти пожелая успех, всичко е в твои ръце!
Абе,да. Да,да. Родителите ти виновни,какъвто си бил в даскалото,такъв си щял да си и иначе..да,да...пич,голям мечтател си..Ти си носиш отговорност за всичко. Тва какъв си,какъв си бил и какъв ще бъдеш..пак си зависи само и единствено от теб...ест има фактори,които ти оказват влияние,но пък......замисли се........животът си е твой........ти си го конструирал в крайна сметка........ти си направил своя избор........ти си успял или не си успял да стигнеш ,където си сега.................разбери-никой не ти е виновен..........бъди точен и не прехвърляй тежестта от собствения си избор в/у другите......!
разбирам какво искаш да кажеш, но не съм съвсем съгласна. не е задължително свестният човек да се измъчва от свои си демони така, както го описваш, както и не само родителите или средата са виновни... от друга страна ти пишеш за нещата такива, каквито си ги видялhttp://www.teenproblem.net/forum и това е напълно разбираемо и обяснимо. но и реалността не е съвсем такава.умнатаhttp://www.teenproblem.net/forum
Пич,аз по купони почнах да ходя от след като направих пари,на 17 години не бях влизал в дискотека и бях ходил веднъж на детска за 1 час.Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.После след като направих парите и се почувствах стабилен тогава започнах да пропадам,даже след това,когато лека полека загубих всичко.Щото когато си бях добре материално ми беше все тая и за момичета и за приятели и за семейство.Отивах си на купонче с едни дет ги наричах приятели,напивахме се,пушехме,правихме простотии,чак след някои гадни истории и престоии по болници почнах да си давам сметка,В моментите когат съм оставал сам.И не вярвам да ти се е налагало да водиш майка ти посред нощ в болница защото баща ти я е пребил.Такъв беше моя живот,който иска нека да ме съди,но това си беше истината.Тука си пиша откровено защото никой не ме познава лично,не се срамувам и не се страхувам,че утре ще ме посочат с пръст на улицата.А и не всичко в миналото е зависело от мен,нямал съм избор понякога
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
УААААААУ много мъдро
uuty
''Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.'' - Откога да слушаш вашите значи да си смотаняк? Ами ако те са прави? Все пак родители са ти-те най-добре знаят какво за теб е хубаво,какво-не. Ест,имаш си личен живот,ама...подобни изказвания меко казано ме отвращават.
Ако системата изисква от теб да си неморален,да манипулираш,лъжеш,да бъдеш арогантен,нахален,агресиве н,нахакан,дори и малко лицемерен,трябва да го правиш..ина4е си оставаш дон кихот на добрите идеали.
Най-силният инстинкт е този за самосъхраннеието.Самосъхр нението се изразява в запазване на духа,здравето и материалното състояние.Ако едно от тези неща куца,отиваш по дяволите.Инстринкът за самосъхранение се определя от средата и времената в които живееш.
Друг е въпросът,4е моралът може да бъде както най-добър съветник,така и най-голям враг на 4овека.
Това оправдание "не съм студент,защото други са си платили и са ми заели мястото",не минава ве4е.Изкарай 6 00 на изпита и да видим дали някой ще те измести.
Plans are nothing; planning is everything.
Dwight D. Eisenhower
много дълго
Какво? Ти чуваш ли се ? Точно родителите ми незнаят какво е добре за мен? Знаеш ли ,че всеки ден търпя обиди от рода на: ,,Ти си тъпак/тъпан'' ,, Боклук нищо няма да стане от тебе!'' ,,Нещастник'' , ,,Наркоман'' ,,Гей'' и още много!Знаеш ли ,че това ми се отразява на психиката! Този проблем не е от вчера ,а от 4 години! Не се дрогирвам , не съм некъв боклук и да се правя на важен и т.н. ,а те ме обиждат.Кой е виновен във случая ? Аз ли? Оооо не ! Виновни са родителите ми!Знаеш ли ,че аз живея само заради приятелите си (4-ма са) и животните!Знаеш ли ,че незнам какво ще стане утре и ме е страх да не ми посегнат собствените родители?Знаеш ли ,че ми писна този живот ,а аз съм само на 16!Не съм се отчаял щом пиша в този форум!Мотивация имам и тя е --> малкото ми приятели (4-ма) и животните!Докога ще ме задържи тази мотивация? 4 години ме държи! Стига, няма какво да направя ! Няма към кого да се обърна ! Няма как да мисля за утре след като незнам какво ще се случи в този момент!Страх ме е от хората ,защото са зли! Знаеш ли ,как боли собствените ти родители да ти кажат: ,,Нищо няма да излезе от тебе боклук гаден!'' Не са ли те хората където трябва да ме подкрепят най-много?''Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.'' - Откога да слушаш вашите значи да си смотаняк? Ами ако те са прави? Все пак родители са ти-те най-добре знаят какво за теб е хубаво,какво-не. Ест,имаш си личен живот,ама...подобни изказвания меко казано ме отвращават.
мале като ви гледам в това време, бих си казал не УАУААУУАУАулллл ам направо АУ МАЙ ГАД... може и така да е но в даскало ме бива но в любовта и в живота.. (е работех още от малак ама.. )
2, 3, 9, 10 И 11т. от правилата.
Съжалявам......за теб......но в повечето случаи,когато отношението на родителите спрямо сина им/дъщеря им е положително,се подразбира,че те мислят доброто му/й......Аз не мога да знам как е при теб,казвам обикновено как е.....Какво? Ти чуваш ли се ? Точно родителите ми незнаят какво е добре за мен? Знаеш ли ,че всеки ден търпя обиди от рода на: ,,Ти си тъпак/тъпан'' ,, Боклук нищо няма да стане от тебе!'' ,,Нещастник'' , ,,Наркоман'' ,,Гей'' и още много!Знаеш ли ,че това ми се отразява на психиката! Този проблем не е от вчера ,а от 4 години! Не се дрогирвам , не съм некъв боклук и да се правя на важен и т.н. ,а те ме обиждат.Кой е виновен във случая ? Аз ли? Оооо не ! Виновни са родителите ми!Знаеш ли ,че аз живея само заради приятелите си (4-ма са) и животните!Знаеш ли ,че незнам какво ще стане утре и ме е страх да не ми посегнат собствените родители?Знаеш ли ,че ми писна този живот ,а аз съм само на 16!Не съм се отчаял щом пиша в този форум!Мотивация имам и тя е --> малкото ми приятели (4-ма) и животните!Докога ще ме задържи тази мотивация? 4 години ме държи! Стига, няма какво да направя ! Няма към кого да се обърна ! Няма как да мисля за утре след като незнам какво ще се случи в този момент!Страх ме е от хората ,защото са зли! Знаеш ли ,как боли собствените ти родители да ти кажат: ,,Нищо няма да излезе от тебе боклук гаден!'' Не са ли те хората където трябва да ме подкрепят най-много?''Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.'' - Откога да слушаш вашите значи да си смотаняк? Ами ако те са прави? Все пак родители са ти-те най-добре знаят какво за теб е хубаво,какво-не. Ест,имаш си личен живот,ама...подобни изказвания меко казано ме отвращават.
Моите родители се отнасяха с мен както с това момче,не малко пъти са ме удряли...Съжалявам......за теб......но в повечето случаи,когато отношението на родителите спрямо сина им/дъщеря им е положително,се подразбира,че те мислят доброто му/й......Аз не мога да знам как е при теб,казвам обикновено как е.....Какво? Ти чуваш ли се ? Точно родителите ми незнаят какво е добре за мен? Знаеш ли ,че всеки ден търпя обиди от рода на: ,,Ти си тъпак/тъпан'' ,, Боклук нищо няма да стане от тебе!'' ,,Нещастник'' , ,,Наркоман'' ,,Гей'' и още много!Знаеш ли ,че това ми се отразява на психиката! Този проблем не е от вчера ,а от 4 години! Не се дрогирвам , не съм некъв боклук и да се правя на важен и т.н. ,а те ме обиждат.Кой е виновен във случая ? Аз ли? Оооо не ! Виновни са родителите ми!Знаеш ли ,че аз живея само заради приятелите си (4-ма са) и животните!Знаеш ли ,че незнам какво ще стане утре и ме е страх да не ми посегнат собствените родители?Знаеш ли ,че ми писна този живот ,а аз съм само на 16!Не съм се отчаял щом пиша в този форум!Мотивация имам и тя е --> малкото ми приятели (4-ма) и животните!Докога ще ме задържи тази мотивация? 4 години ме държи! Стига, няма какво да направя ! Няма към кого да се обърна ! Няма как да мисля за утре след като незнам какво ще се случи в този момент!Страх ме е от хората ,защото са зли! Знаеш ли ,как боли собствените ти родители да ти кажат: ,,Нищо няма да излезе от тебе боклук гаден!'' Не са ли те хората където трябва да ме подкрепят най-много?''Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.'' - Откога да слушаш вашите значи да си смотаняк? Ами ако те са прави? Все пак родители са ти-те най-добре знаят какво за теб е хубаво,какво-не. Ест,имаш си личен живот,ама...подобни изказвания меко казано ме отвращават.
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
