Приятелят (гаджето) ми даже едва ли не не понася най-добрия ми приятел. И то заради измишльотини по негов адрес от компанията. Колкото до ревността, сигурна съм, че има случаи, когато го изгаря отвътре, но не го показва. И все пак, каквото и да става, няма да спра да обичам да се гушкам в най-добрия си приятел - най-малкото защото той е около 90-100 кг, а гаджето ми е 57, разликата е осезаема - понякога ти се иска да прегръщаш нещо повече от торба с кокали...
Както и да е, в края на краищата тази ревност е безсмислена, според мен. Ако имаше за какво да се ревнува, нямаше да съм с гаджето, а с най-добрия си приятел - все пак си е много по-приятно да си с някого, когото познаваш добре и на когото си свикнал да разчиташ...