депресия, и аз като всеки средностатистически тинейджър съм изпаднала в нея...просто незнам какво да правя, незнам на къде да поема..проблемите ми са много..дори тази тема пуснах, за да си поизлея мъката. Да почнем с любовта.. вс предишни гаджета или са ми изневерявали, или докато съм ходела с тях са обяснявали на бест фр-ки, че обичат тях или някой не е бил доволен и ни е разделял с куп интриги. Най-накрая уж открих момчето на живота си о ходим от близо 2 години, но дали той е за мен? Аз имам нужда да го виждам често(всеки ден), някой може да ме упрекне, но така обичам аз, по този начин..и ме тормози, че той няма същата нужда..той ми е казвал, че може да не ме вижда и месец, но пак ще ме обича..това не ми харесва..чувствам се като глупачка, която има нужда от него, а той от мене не..пътува често - ходи на мн състезания по информатика..и се случва да не се виждаме по седмица да си дойде за 2-3 дни и пак да замине за няколко..това ме тормози..да минем към семейството...майка ми е алкохоличка, не работи и само се чуди от кой да измъкне пари за алкохол и цигари, баща ми е свестен тип, но майка ми го изнервя и той си го изкарва и на мен и се караме..ако се разведат майка ми ще легне на плещите на дядо ми, а той е възрастен човек и сигурно с нея ще получи инфаркт....до година ще трябва и да кандидатствам..но едвали ще ме приемат някъде...а аз вместо да се взема в ръце се жалвам..да опитвам се да се стегна, но всичките тези проблеми рано или късно пак ме сриват :/ просто нз вече как да не го позволя отново..незнам дали още трябва да съм с гаджето си...незнам какво да правя..знам само че съм в тъпа ситуация...