Монета

Съдба!
Аз казвам ти, ей, мятаме монета!
Кожа
Нея ще ти дам, нея самата, проклета!

Не ми трябва обвивка
Не ща да съм отливка.
Орисийо, с теб на мед се обзалагам
И въртенето не ще повеч’ отлагам!

Ези или Тура
Аз или ти, Съдба?
Танцувай докато ръбовете се изместват.
Танцувай докато мислите се поместват.

Аз казвам ти, мятаме монета
Мъгла неясна, фортуно проклета.
Ти казваш ли ми, що от облога
Печеля? А аз казвам залога!

Залога съм аз, капчица в океана ти.
Вземи ми желанието, вземи и вси мечти
Що вертепът ти гъст така сломи;
Що окото ти яростно осуети.

Давай, страх ли те е, Съдба?
Страх те е от смъртна кожа?
Смея се в лицето ти
Сляпа, не виждаш ли?

Време е за медния наш облог.
На масата сложен е моя залог.