Миг мълчание погълна стаята ,нито отражението ,нито скитника казаха нещо.Човека се замисли какво става?Отражението се чудеше защо става така?
-Мъчно ли ти е?-попита отражението разсеяно или си правеше вид на такова.
-Може би . . . . . .-отвърна самотника и дигна чашата да допие останалото кафе което стоеше на масата пълна с толкова безполезни неща.Стари снимки , тетрадки , хартий и книги.
-Защо ти е всичко това?- изстена с ирония отражението и посочи масата.
-Да си спомням.- отговори ,щастливеца’’.
-Кое?- учуди се въображаемият му приятел.
-Миналото!-каза той.
-Ха.-засмя се то.-Нима ти се сети за миналото?Нима разбра ,че извън тези стени има живот и приключения който чакат да връхлетиш върху тях?
-Стига.-ядоса се човека.-Имам минало да.Красиво ,тъжно , незабравимо . . . . . .
- . . . . . . ,но минало- прекъсна го отражението.-Минало което ти няма да върнеш. Минало което ти загуби!Спомняш ли си преди имаше приятели ,а сега имаш мен.Нещо което несъществува за другите хора ,нещо което е във въобръжението ти!
-Престани!- разкрещя се самотника и захлипа-Моля те . . . . . . престани!
-Защо?-излезе изображението от огледалото и седна на мръсния шкаф-Какво може да ме накара да сторя това твое желание?
-Незнам . . . . . . –погледна го скитника-Защо си тук?Кой те накара да се появиш ,да ме измъчваш?
-Ти-отговори то и се завъртя около себе си и се засмя злобно- . . . . . . тук съм да ти помогна.
-Защо се смееш така?-с разтреперен глас каза човека-Какво си ти?
-Смея се на живота ти.Погледни се . . . . . . неприличаш на нищо.Ти си по-измислен и от мен.Човек без цел в живота . . . . . . без мечти . . . . . . без приятели . . . . . . без нищо!-каза весело отражението ,с голяма усмивка и хитрички очи.Засмя се отново и почна да бяга из стаята.
Скитника не каза нищо.Замълча този път.Даже да имаше да казва нещо . . . . . . имаше ли смисъл?Не.Нищо нямаше смисъл в този момент.Той легна в леглото което отдавна беше прогнило, одеялото беше цялото в молци и какви ли не насекоми.Може би и то се чудеше кога ще умре и да се отърве от този Ад.От тази къща в нищото.Човека легна и загледа тавана ,стоя няколко минути така.Обърна се и видя прозореца срещу него.Всичко беше тъмно навънка.Чуваха се в далечината стоновете на децата на ноща-вълците.Разказваха си историята на един скитник . . . . .

Следва продължение . . . . . .