Слънцето се опитваше да влезе през прозорците на къщата.Прозорците бяха прашни или размазани с някаква плътна слуз ,която скриваше веселите слънчеви лъчи.Oтвънка къщата беше едва ли не срутена!В редките случай когато минаваха хора си мислеха,че тази къщa е някакъв паметник! Нямаше никакви следи ,че вътре живее някой.Но там живееше скитника.,,Какво да правя сега?’’-попита той себе си след като стана.Огледа се и невидя онова нахално отражение ,може би се беше махнало . . . . . .човека се надяваше на това.Отвори врата на своя дом и отиде към кладенеца да вземе вода.
-Добро утро!- поздрави изображението след като скитника се наведе да вземе вода.Той се уплаши и изтърва кофата която досега се опитваше да измъкне от кладенеца.
-Пффф . . . . . . няма що!Стига ме плаши така!Не изниквай от нищото.-обърна се самотника към бликащо от радост отражение,което застана на ръба на кладенеца и си мяткаше краката във въздуха.Някаква еуфория беше обсебела отражението.-Много си радостно днес, да не са ти казали ,че са ти подновили договора да останеш още при мен?
-Не-възкликна то.-Надявам се на нещо друго ,но едва ли ще стане?
-Да се махнеш от живота ли ми?-заяви войнствено той.
-Не . . . . . . не!- отражението се задави с някакво листо което беше взело да дъвчи от земята.Опита се да повърне ,но просто го глътна с мъка.-Трябва . . . . . . днес да . . . . . . . довърша започнатото.
-Какво да довършиш?-рече той.
-Ъ-ъ-ъ –запелтечи изображението- . . . . . . .трябва да довърша ъ-ъ-ъ . . . . . . . играта.-довърши то изречението си след няколко секунди мълчание.
-Играта?!?-учуди се човека-Как. . . . . .
-. . . . . . . на шах.Реших да поиграя шах и нямам конкурент и затова си играя сам.Чудя се кой ще бие?-наведе се отражението и се загледа в краката си ,които просто не спираха на едно място.Въртяха се механично и понякога се блъскаха един в друг по-стар навик сигурно.
-Как кой ще бие?-каза скитника с насмешка.Усмихна се и зачака отговора на приятеля си.
-Аз или противника?Мисля ,че е много силен и нез..........-неуспя да довърши изречението си.
-Ти ще биеш във всички случай!Играеш само.-прекъсна го ,,щастливеца’’.
- . . . . . . незнам продължи от там където го бяха прекъснали- . . . . . . ,ако случайно ме бие няма да мога да спечеля онази мечтана награда –замляска то ябълката в устата си и млъкна! Продължаваше да си клати краката ту наляво ту надясно.
-Ти си луд!-изрече човека и се засмя с все сила.След известно време се успокой обърна се към отражението ,погледна учудената му физиономия и почна да се хили още повече.Неможе да се спре.
-Незнам кой е лудия от нас двамата.Не говоря аз ,на нещо което не съществува за другите хора!-явно то се засегна от думите му.Стана сериозно.Нямаше я оная усмивка за някакви части от секундата ,но вида му беше потресаващо страшен.Посля тя пак се върна и то засвири някаква мелодийка.
Смеха веднага престана.Човека го погледна сериозно ,а може би уплашено.Дали не видя онази усмивката която беше изчезнала от лицето на събеседника му?Просто беше застинал на едно място.
-Ти си ненормален.ОСТАВИ МЕ !-развика се скитника след като се съвзе от онази гледка на изображението което не се бе усмихнало ,а беше убийствено сериозно.
-Хей престани казах го на шега!Нали сме приятели?- защити се изображението.
Човека се обърна и взе кофата.Не обърна никакво внимание на думите на изображението.Запя стара войнишка песен и продължи напред.Чак сега нещото забеляза ,че краката не му се мяткат наляво и надясно, бяха спряли така както бяха започнали.Изображението се погледна във бистрата вода.
-Времето тече!-каза то на собственото си отражение във водата.Прескунди се в почвата и изчезна.

Следва продължение . . . . . .