Слънцето което преди няколко часа грееше гората ,вече бе изместено от тъмни ,мрачни и големи облаци.,,Кани се да вали!’’-помисли си човека и тръгна да затваря прозорците на къщата.Още не бе затворил последния прозорец на втория етаж и заваля силно.Той не беше висок.С изпито лице можеби от тъгата и загубената кауза за живот.Косата му беше мазна и дълга, очите му бяха черни.Носът му леко гърбав ,устните малки ,а зъбите му блестящо бели. Дрехите бяха стари разпрани и закърпени тук-таме.Реши да отиде пак на първия етаж ,защото втория му напомняше миналото му . . . . . . . красиво ,но тъжно.Спря се посредата на стълбите.Сега стоеше между двата етажа ,чудеше се да се върне ли в миналото или да продължи в настоящето.Бавно се върна на втория етаж , стоя до врата няколко минути ,ръката му се дърпаше да докосне дръжката ,сякаш демон я беше обсебил.Отвори стаята тихо чу се само едно ,,Щрак’’ ,влезе вътре с тихи стъпки.Стаята беше цялата прашна ,паяжините я бяха превзели цялата.Скитника се огледа.Имаше детска кушетка и отгоре играчки който свиреха.Имаше много плюшени мечета ,паднал биберон ,но липсваше най-важното.Нямаше детски смях или поне плач.Дрешките бяха разпръснати на различни посоки!Скитника се наведе и взе един лигавник.С периферното си зрение той видя как на рафта с играчки се движеше една мишка.Не я беше чул ,но я видя.,,Тук има още живот!’’-помисли си той и се усмихна на мишлето което бягаше да се скрие от човека.Скри се в една дупка и изчезна от погледа на самотника.Той се обърна и затвори врата бавно и тихо както беше я отворил. Тръгна бавно към първия етаж.Не беше се заглеждал в стените по коридора.Бяха светлосини на цвятСедна на стола и се замисли какво да прави!За миг му дойде налудничевата и абсурдната мисъл да говори с отражението ,но се отказа !Сети се за последната им среща която не беше много хубава.Всеки прецака другия по своему.Стана и си сипа чай.Беше го хванала някаква настинка по-средата на есента.
-Ужас!-промълви той.-Оф незнам как ще се справя с този грип.-Отпи още една глътка от ментовия чай.Почна да си играе с лъжичката ,но се спря стори му се безинтересно.За пореден път отвори торбичката със снимки и ги разгледа отново една по една.Неусети кога се стъмни ,стана от стола и се отправи към леглото.Легна си и заспа толкова неусетно.
Събуди се със силни болки в главата.Виеше му се свят и му се повръщаше.Не можеше да стане .Стоя на леглото взе да чете ,,Тайните на египетските пирамиди’’ от Джон Кайзер ,надяваше да забрави за болката в главата си.Ако не друго ,поне имаше много книги в къщата.Повечето даже не ги беше чел.Купи ги от няколко празника в града ,добави ги в колекцията си и ги беше забравил.Оставаше му две страници.С мъка стана от леглото и тръгна към всекидневната.Когато стигна там почна да търси интересна книга.Взе ,,Следата’’ на Корън Олсфорд и я остави на мястото.Потърси с очи ,,Планетата на двойниците’’ на Карен Симонян ,но не успя да я намери.Дълго лутане с очи да види някоя книга която да му грабне окото.Както си тършуваше видя ,, Найлоновата торбичка’’ на Валес Котенберг.
-Страхотен роман-каза радостно човека и веднага грабна книгата.Веднага легна на леглото и почна да чете в захлас.Забрави за болката и чете с часове.
-Здрасти!Това е много интересна книга.,,Найлоновата торбичка’’ на великия Котенберг- чу нещо зад него.
-Да.-отговори механично ,,щастливеца’’.
-Красив роман.-промълви изображението и подсмърча.Сопола му се клатушкаше опасно нагоре – надолу и пак.
-Кърпичките са. . . . . . на шкафа.-заяви той.
-Мерси.-отговори то и тръгна към огледалото.Скитника чакаше да дойде ,но явно отражението се бе отдало на спомени и изчезна на някъде.С часове нищо не се чуваше освен разлистването на страниците на книгата и понякога възклицанията на самотника.Разбира се в зависимост от промените и настроението в книгата която беше написал автора.
Човека забрави за болката в главата и отвратителното настроение на гърлото му което се канеше да повърне това което ,той беше ял.Не само забрави ,но му и мина.Беше стигнал на половината книга ,когато заспа.

Следва продължение . . . . . .