Шут

Посрещна ме на изгнилата врата.
Пак с онази усмивка на уста.
Шапката тихомълком свалих
И чувства от очите изтрих.

Засмя се тя със хиляди звънци
Разбра какво станало е с мен.
Ръце прекрасни жизнено разпери
Добили от времето бляскав тен.

„Май така и не разбра
Отроче мое.
Такава е твоята съдба.
Не ще е твое.

Древни думи отдавна за Шута
Изречени и поставени са били.
И дори в любов да се лута
Не ще прескочи той техните сили.

Като страничен наблюдател, мили, избран си
На красотата да се възхищаваш.
Но ако се намесиш, следват тихите злини
И всичко на вятъра разхищаваш.

Така че на воля давай, лудувай
Но за себе си красота не сънувай.
Защото непостижима е за тези като теб.
За теб, Шуте сляп, животът отделил е друг куплет.”

Както винаги нямах какво да кажа
И с усмивка измъчена просто кимнах.
Песъчинките много са на плажа
Ала тежко е при всяка да преживяваш крах.

Шапката нахлузих с пъргаво движение
И отдалечих се тихо от тази врата.
Оставих се на животворното течение
Но ще дойда пак тук. Както правих досега.