Виж това (разделено е на раздели, тъкмо за по-удобно ):

Нравственото прераждане на човека
(“Песен за човека” от Никола Вапцаров)

1. Увод:
Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее, го изправя пред съдбовен екзистенциален избор. То неминуемо дава отражение върху творчеството му, което се характеризира с лекота на изказа, диалогичност, непатетичност.
Никола Вапцаров прозрява бъдещето на човечеството- на висок технически и технологически прогрес. Той вярва че животът може да бъде “по- хубав от песен”. Тази своя позиция той предава на лирическия си герой от стихотворението “Песен за човека”.

2. Теза:
1. Микротеза:
Лирическият говорител и неговият опонент спорят на тема: “Човекът във новото време”.
2. Микротеза:
Лирическият говорител представя позицията на Никола Вапцаров, който защитава човека, защото вярва в неговата способност да се промени, в стремежа му към по- добро, към изкупление на греха.

3. Доказателство:
1. Микротеза:
Лирическият говорител и неговият опонент спорят на тема: “Човекът във новото време”.
Разсъждения за: Цитати:
1. Дамата ясно и категорично изразява своето отвращение и непоносимост към човека.

2. Лирическият говорител защитава човека чрез разказа си за нравственото прераждане на човека.

3. Причината за престъплението- отцеубийството, е социална.



4. Престъплението е непоносимо, но разкаянието на убиеца го води до истинските нравствени ценности. - Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Но в затвора попаднал на хора
И станал
Човек.

Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.


Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по- иначе може…

1. Извод: Въпреки непоносимостта на дамата към човека лирическият говорител отстоява своята теза.
1. Преходно: въпреки своето прегрешение- отцеубийството, лирическият герой изкупва греха си.

2. Микротеза:
Лирическият говорител представя позицията на Никола Вапцаров, който защитава човека, защото вярва в неговата способност да се промени, в стремежа му към по- добро, към изкупление на греха.
1. Връх на психологическата драма е събуждането на осъдения за екзекуцията, обзелият го животински страх от смъртта, който живее у всеки.

2. Надеждата умира последна, както вярата в по- доброто, което изпълва човека. “…скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик…”



“Животът ще дойде по- хубав
от песен,
по- хубав от пролетен ден…”

2. Извод: Лирическият герой успява да изкупи греха си.

4. Заключение:
1. Извод: Въпреки непоносимостта на дамата към човека лирическият говорител отстоява своята теза.
2. Извод: Лирическият герой успява да изкупи греха си.