Цитирай Първоначално написано от sexybaby1990
трябват ми спешно тия теми:песен за човека-песен да победата над смъртта



крадецът на праскови-повест за романтичната любов



нежна спирала-разказ за човешкото насилие над природата



трябвят ми за утре....ако някои намери нещо да ме потърси на скайпа:koteto662 и да ми го прати....ПЛС спешно е,......мс предварително
[/quote]


песен за човека-песен да победата над смъртта

Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание.Темата за човека е основна в поезията му.Той гледа към човека и неговото място сред другите,в обществото,в света и историята.Лирческият му герой е човек на промяната,на развитието,на разума и вярата,търсещ отговор на вечните проблеми на битието.
``Песен за човека`` е творба за ``ставането`` на човека,за пробуждането на човешкото у него и превръщането му в личност,осъзнала отговорността към себе си и към другите.Много земни,човешки стихове,наситени с болка,изстраданост,разбира не и съпричастност.Една история за окования и принизен,опустошен духовно,стигнал до дъното на живота и отчуждил се от него човек,който се връща към изначалната си същност,достойнство и чест.Преди смъртта си не изпитва страх,а се чувства свободен,щастлив,осъзнал отново принадлежността си към човешката общност.Преминал през своята голгота,през страданието и покаянието(``залитнеш от мъка и стъпиш на гнило...``),за да достигне до нравственият си катарсиз.Преди да умре,запява песен-послание към другите,към света;песен-изразяваща духовните му прозрения,новия морален избор,просветлението в душата му.Станало е чудото на преображението.Възстановя а се прекъсната връзка между трудния делник и светлата песен на живота.Надмогнал духовната нищета,първичния си инстинкт,осъзнал цялата низост и ужас на сторения грях,несретникът отново се превръща в човешко същество.
Без да заема позицията на съдник,поетът се стреми да нализира причините,породили престъпните действия на ``злодея злосторен``.Вапцаров възприема човека не едностранчиво,само като добър или лош,а като противоречива същност в процес на развитие,разкриваща се и в подемите,и в паденията,в любовта и омразата,във вярата и безверието.Мрачната безнадеждност на действителността води до нравствена деформация.Събуждането на примитивното не е само плод на несъвършената човешка природа,а резултат от защитните й реакции,от желанието за оцеляване и самосъхранение.Средище на добри и зли сили,човекът е подвластен на обстоятелствата.Всички процеси в динамичния,изменящ се външен святрефлектират върху безкрайно сложния човешки микрокосмос.Защитните аргументи на поета са израз на хуманистичното му разбиране за предназначението на човека като най-съвършенототворение на природата и живота.Той никога не е престанал да вярва в достойнството,светлото,бла городното и мъдрото у човека,в това,че е готов да се издигне над дребнаво житейското,над ниските страсти и да преодолее тъмните сили у себе си.За Вапцаров достоен е не този,който е пощаден от ударите на живота,а превъзмогналият отчаяннието,победилият съдбата си човек.
Реторичният въпрос в края на творбата акцентува отново върху песента като жива човешка изява.Песента е тържество на човешкото,на достигнатия от него предел,отвъд който е само съвършенството.