Понеже нямам желание да си изливам мъката на живо пиша тук..
Преди два дни майка ми, баща ми и сестра ми катострофираха, като сестра ми е жива, но не е много добре..изпочупена е цялата, с черепно-мозъчанта травма. Майка ми и баща ми не.Чак сега се осъзнавам.
На 18 съм, сега ще кандидатствам(или поне така го планувах), останаха ми баба ми и дядо ми , които са възрастни, над 70..просто не знам какво да правя. Нито достатъчно добри близки имам, нито достатъчно пари...не знам защо пиша тук...не знам какво да правя...
Само искам да кажа на всички, че не им пожелавам такова нещо. И аз се карах с родителите ми, и аз ги мразех на моменти, бягах от нас, а сега ги няма...а толкова неща не им казах, даже и че ги обичам не им казах..вече и да искам не мога..
радвайте се на това, което имате и уважавайте родителите си, каквито и да са, защото ако се замислите те са такива заради вас..и те са били на по 15...моля ви.
благодаря, и извинете че ви занимавам с това...
сега ще мисля как да изляза от пумията..
лек живот ви пожелавам.. (: