Тенкс,тоя разказ е доста стар и аз не го харесвам много,но най-новите са в ена тетрадка и ме мързи да ги преписвам
Но ей ви още един стар(единствения позитивен )

Любовта е най-хубава,само когато е споделена!....


‘’Обичам те!’’
Казвам го пак и пак,и никога няма да се уморя да го повтарям!Черпя животворните си сили от теб,чрез живея,чрез теб дишам,чрез и ще умра!Знам,че ще умра без теб,твърде си ми близък,моя любов!
Поглеждам как топлите вълни на морето се разбитават о брега.Късен августовски следобед е.Слънцето милва кожата ми с последните си лъчи.Виждам го как бавно се скрива зад далечния хоризонта и неволно започвам мечтая.Обичам да мечтая.Мечтите са моят начин да избягам от суровата реалност.Мечтая за бъдещето ми,за бъдещето ни!Защото аз знам,е ще имаме общо бъдеше,защото знам,че ние вече имаме общо бъдеще.
Душата ми ликува.Толкова малко му стига на човек да е истински щастлив...Да обичаш,да бъдеш обичан,това е живота.Живееш само когато обичаш и обичам само тогава,когато живееш!...
Застанала съм сега на пустия плаж,седя на пясъка и си мисля за теб.Малките песечинки ми се завират навсякъде,но те са топли,топли като дъха ти... Всичко ми напомня за теб,любими!И морето,и вълни,и песечинките,дори и лекия упойващ ветрец,разнасящ мириса на сол и водорасли...
Вече съм тук повече от четвър час.Ти закъсняваш,но аз знам,че не е по твое желание,скъпи...Слънцето почти залезе,но аз продължавам да те чакам,знам,че ще дойдеш...
Обръщам леко глава и те виждам,сърцето ми се изпълва с щастие!Щом си до мен,аз съм щастлива,това ми стига!Приближаваш се бавно към мен с усмивката,която ме омагьосва...Прекрасните ти зелени очи ме гледат с копнеж.Косата ти с цвят на узряло жито се вее от вятъра.Ходиш бавно,изморен си от работа,но веднага щом ме взимаш в прегръдките си,виждам,че вече няма и следа от нея!Аз ти давам сили,както ти на мен,ние сме едно цяло!...
Поглеждам те и тихо мълвя ‘’Обичам те!’’.Ти се усмихваш.Казваш ми,че съм ти липсвала,че ме обичам,но аз вече го знам,знам го от много отдавна,даже имам чуството,че винаги съм го знаела....


Посвещавам този разказ на моята сродна душа!Без нея може би никога нямаше да се наканя и да седна да напиша нещо сносно!Обичам те,тенкс много за доверието и търпението!*голямо гуш*