18+!!!Убивай ме нежно:)

[ЛаСт!К]

Ох..съжалявам,че няма цензура..Така,тука ще пускам понякога малки разказчета,които са излезли от развинтената ми фантазия на бял свят Ето първото..И ако има проблем с тва,че няма цензура..ми кажете ми,аз ше сложа

[ЛаСт!К]

Сега беше тъмно и тя се влачеше подпийнала по забутаната уличка.Нея не я беше страх,въпреки зловещите звуци,чуващи се из града толкова късно.Обаче не беше забелязала,че някой я е проследил...след като излезе от къщата на приятелката си (там беше купона).Някой,който сега я следваше безшумно и тъмния му силует,напомнящ привидение я оглеждаше отгоре до долу с размътени,изпълнени е копнеж очи.Скоро смяташе да действа.
Тя сви по още по-тъмна уличка.Тогава той забърза крачка и много тихо започна да я настига,но тя го чу.Обърна се рязко и уплашено огледа улицата.Първоначално не го забеляза-беше твърде тъмно,но след като огледа пак и го видя,започна да ходи по-бързо,почти подтичвайки.Той също.Кери затича напред,но той я настигаше.Момичето завика за помощ,но точно тук и сега нямаше кой да я чуе!Усети как той я сграбчи,вдигна я от земята и я завлече в една улица без изход.Тя се разпищя и се загърчи в опити да се освободи,но беше невъзможно.Той беше много по-едър и по-силен от нея,пък и по-голям!
-Пусни ме,мамка му,пусни ме!-викаше с всичка сила тя мяташе като побесняла.
-Млъквай,курво!-викна и той разгневено с дрезгав глас-Да не ти запуша устата!
Той я държеше почти без усилие,притисна я към стената... с рязко движение разкъса ярк0-червената й блузка и я разголи на места.Кери проплака.
-Спри!-умолително плачеше тя,но той си остана безразличен.
-Млъквай!Пищиш,все едно те коля!Няма да умреш,хубаво е!
-Не,не искам,моля те,не искам!
-Не те питам!-той говореше тихо,точно до ухото й и я целуваше.
На нея й беше приятно,въпреки всичко той я възбуждаше,но не знаеше дали е готова,а и се страхуваше.Хвана дънките й и ги свали толкова рязко,че с тях паднаха и прашките .Той смъкна ръката си там долу и започна да я масажира,а тя се сдържаше да не изпищи от удоволствие и едвам дишаше.Другата си ръка той беше пъхнал под разкъсаната й блузка и я галеше и макар,че ваобще не беше внимателен,Кери не изпитваше болка.
Той се опита да разтвори краката й и да се пъхне между тях,но тя се съпротиви.
-Стига!-изръмжа и той,на който му доставяше голямо удоволствие да я гледа как се гърчи примряла в ръцете му.
-Моля те!-проплака отново тя.
-Не ме моли,няма за какво!И гледай да не ме ядосаш,че ще стане по-лошо!
-Не!Помощ!-тя продължи да се противи.
-Престани!-изкрещя момчето и й удари доста силен плесник.
Тя се вкочани и го погледна уплашено,а сълзите течаха на вадички от очите й.Той разтвори краката й и се вмъкна между тях.
-А сега се отпусни...-нашепна й той,но тя не спираше да трепери.
Устните й продължаваха да изричат”моля те!”,но не смееше да го изрече на глас.Колкото и да й се искаше да го отрече,тя трепереше и заради това,което й причиняваха ръцете му...
Той пък сякаш беше решил,че победата няма да е пълна,ако не докосне всяка частица от тялото й,целуваше я непрестанно,изпиваше я капка по капка с горещите си
устни.Когато сметна,че я е възбудил достатъчно,за да започне,той опря ръцете й в стената и я притисна още повече с тялото си.Няколко мига след това тя простена,той се ухили самодоволно и забърза темпото.Кер просто не можеше да си поеме дъх,по челото й изби пот,притвори очите си,дългите й мигли затрепкаха,а сочните й устни бяха полузатворени и от време на време оттам се откъсваше някой изпуснат стон.Изведнъж той се отблъсна от нея,държеше само ръцете й.Тя,запъхтяна го погледна самодоволната му физиономия въпросително.
-Не...не..не спирай!
Той се приближи съвсем малко към нея,така че тялото му да я гъделичка.Момичето прехапа устни.
-Моля те!-едва едва се чуха смесените думи със запъхтяния й,тънък възглас.
-А,така ли стана,вече ме молиш за друго??-не спираше да я дразни.
Трудно й беше да го преглътне,ала беше така,затова прошепна просто”да”,понеже вече едвам издържаше.
Когато момчето продължи, двамата изпитаха може би двойно по-силно усещане и това го разбра цялата улица.
Скоро той свърши и я пусна,а Кери се строполи почти в несвяст на коленете си,които бяха омекнали повече от всякога и опря длани в мръсния асфалт.Китките й бяха зачервени,заради грубите му ръце,а бузата й бе все още пламнала.Той се приближи към нея.
-Добре си застанала.
В първия момент тя не го разбра,но после се отдръпна назад и удари главата си в стената.
-Не!
-Друг път „не”,толкова ли не разбра,че не можеш да ми се противиш?Хайде давай..-говореше заплашително.
-Няма!-отсече решително.
Очите му засвяткаха свирепо.Хвана няколко кичура от косата й и с всичка сила я дръпна напред.Кери продължи да се опъва,но под заплахата косата й да се раздели със скалпа се отказа.Приближи се още повече към него и започиа,като очите й бяха присвити,за да спрат напиращите сълзи.Той отпусна главата си назад.
-Да...Точно така...-гласът му беше притихнал за първи път,а очите му-притворени в наслада.
И тогава на нея й дойде леко налудничава и опасна мисъл.Беше замаян,а може би дълго време щеше да се съвзема след болката и тя щеше да има време да избяга.Стисна зъбите си,а той изкрещя от болка,внезапно изваден от удоволствието.
-Мъртва си!!!-изкрещя с всичка сила,но му беше трудно да ходи,а тя вече подтичваше обратно по глухата улица.-Няма да ми се измъкнеш толкова лесно ,курво! –впрегна цялото си самообладание да подтисне болката и затича напред.
Настигна я,хвана я,вдигна я от земята и после я запокити обратно,като й нанасяше жестоки ритници.Тя пищеше,но скоро престана,защото й беше изкарал въздуха.Когато той престана,тя все още стенеше тихо от болка.
Приклекна до нея и я целуна веднъж-грубо и все пак страстно.
-Друг път мисли с кой си имаш работа.Може и да се видим..някой ден.-и самодоволната усмивка пак се появи по лицето му.
После си тръгна,оставил я да лежи сама в прахта.

[ANTIHUMAN]

Пф много е добро! Съжелявам ,ама ми стана гадно за момичето Пф супер е нямам думи просто Много тъжно на истина !

[MoHuTo]

Много хубаво разказче. Хареса ми

[Magi4eska_Kiss]

Пф много е добро! Съжелявам ,ама ми стана гадно за момичето Пф супер е нямам думи просто Много тъжно на истина !

+1 Много жалко,че такива неща се случват...

[ioancheto]

hubavo e...ama ne e li mnogo grubo sprqmo momi4eto...

[Stefityyy]

hubavo e...ama ne e li mnogo grubo sprqmo momi4eto...

...grubo e i to mnogo, no se sluchvat i takiva neshta
inache e hubavo,bravo

[zaraaa]

Xubavo i v sashtoto vreme mnogo grubo, no vse pak e chudnoooo

[ЛаСт!К]

Еми,незнам,точно тази груба страст ми харесва!

[Obsession]

Написано е хубаво и замисълът ти е добър. Преплиташ удоволствие със страдание. В действителност насилието и насладата (породена от него) са несъвместими, но ти си намерила начин да ги съчетаеш. Хареса ми, но нещо му липсва, кулминацията може би. Освен това си изпозлвала думи, недопустими за художествен текст. Браво все пак

[flowerchence]

Браво,много ми хареса! Прекрасно са вплетени болката и насилието от една страна и удоволствието и насладата от друга. Ще чакам още подобни разкази

[PaNtoF4e]

Бубке и аз реших да ти напиша коментар! Ти си знаеш,аз ти казах,много е 'убаво!Можеше още мънинко да го доизпипаш,но и така е добре,знаеш си,твоя стил на писане ми е любим,няма какво повече да ти кажа!

[IdiOtKa]

грубоста си има граници .... както и всичк оостанало ... в твоя случай това граничи с насилие ..... някак си е плашешто ...

[milena schneider]

разказът наистина е много впечатляващ. това, че е леко вулгарен на места.... е друга тема, но на мен лично много ми хареса. очакваме да прочетем и други

[alexandarchy]

аз пък се възбудих това е много грубо !!!

[VerryBerry]

Мноого добро,не спирай да пишеш

[milena schneider]

o4akvah nqkoi da go napi6e. nadqvam se vse pak, 4e ne bi iznasilil momi4e.

[Bubalcheto]

прекрасно е гробо ,но в същото време има много страст

[limon4e_f]

много е добро!чакаме продължение

[Morskoto_oko]

Тези момичета, които писаха, че е много хубаво, никак ли не се опитаха да се поставят на място на героинята??
Интересното е, че почти всяка жена си има фантазии за груб "ухажор", който да ги изнасили или почти да го направи и това да ги възбужда. Да. И другаде съм чел такива неща. Странна работа. Това по принцип трябва да е някакъв период.

[SuNsEt]

Хм...абе да ти кажа честно имаш доста перверзно подсъзнание,ама то кой ли няма... Тъжен разказ,но интересен...Продължавай да пишеш

[ЛаСт!К]

Ще има продължение..Скоро,надявам се ако ми се допише...

[love_veselka]

Накрая стана много тъжно

[TheNewReligion]

Пф много е добро! Съжелявам ,ама ми стана гадно за момичето Пф супер е нямам думи просто Много тъжно на истина !

+1 ! Като си помисля , че такива ужаси се случват толкова често настръхвам ! Това са момчетата - СВИНЕ И НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ ВЕЧЕ !

[ЛаСт!К]

Моля,не пе упреквайте за перверзното ми подсъздание
Нали написах тва пусто продължение..


Целувай ме бясно....


„Убивай ме страстно,
Целувай ме бясно,
Не спирай-дръж ме натясно,
Няма лесно да се дам-да ти е ясно!”

...Тези думи бяха набързо надраскани в тетрадката на шестнсйсет годишно момиче,което сега си прибираше учебниците.
-Кер!Побързай!
-Чакай ме.
-А,не,тръгнах...
...Случилото се преди две години остана нейна малка мръсна и болезнена тайна,но я беляза завинаги.Вече я възбуждаше само грубостта,а тя не можеше да си обясни защо е така.
Излязоха на двора и сe запътиха към кошовете.
-Оо,какво ще правим там??
-Искам да похвърлям малко топката.А ти добре ли си,изглеждаш бледа.
-Не..нищо ми няма.-„просто пак си мислех за онази нощ..”каза си тя наум.
Приятелката й я погледа мръщейки се още няколко секунди,после й подхвърли изненадващо топката и Кер бе извадена от унеса си.
Играеха от няколко минути,когато през вратата на двора мина някой,който едва не накара Кери да припадне.
-Какво ти е?-попита я отново приятелката й доста по-загрижено от предния път.Момичето бе изпуснало топката и се беше ококорило пребледняло още повече.
-Аа,знаеш ли,аз сега се сетих..трябва да се прибирам.-рече тя с треперещ глас,после метна чантата си на рамо и едва ли не тичешком излезе от двора.Но отново се лъжеше,че никой не я следи.
Обърна се някак припряно и го видя,но само се изненада,не се уплаши ни най-малко.Сега беше различно-нищо не можеше да й направи посред бял ден на улица,пълна с хора.Но когато съзря оная негова самодоволна усмивка и игривия му поглед не се сдържа и закрачи бързо обратно към него.
-Какво искаш,по дяволите?!-почти му изкрещя.
-Ахаа,кой ме е запомнил..пък аз си мислех,че трябва да се запознаваме пак.-рече той шеговито и разроши тъмнорусата си коса.
-Зададох ти въпрос.-каза тя ледено,обаче вътре в нея бушуваха неизяснени чувства и желания.
-Ами,какво да искам..-престори се на замислен той.-Нещо,което съм сигурен,че и малката ми приятелка горещо иска да направи с мен.
-Вече достатъчно пъти ме удари..Сега май е мой ред.
Но ръката й беше сграбчена от неговата във въздуха и внезапно извита.
-Все същата бунтарка.-изхили се той.-Ама така и не разбра,че няма да ме спреш.
-Ти пък си все същия самонадеян грубиянин.-процеди тя през зъби.-Този път е различно.
Момчето продължаваше да й се хили подигравателно.
-Нищо не се е променило,все още има задънени улици.
Тя само изръмжа.
-А и последния път не ми се стори много против..
-Ще ти кажа аз на теб как ми се е сторило.-закани му се тя и го ритна с върха на обувката си по глезена.
Заболя го,но дори не трепна.
-Пак ли ще се правиш на интересна,или ще дойдеш доброволно с мен в колата?
-Няма да се правя на интересна,защото нищо няма да правя..Oсобено с теб!
-Ще я видим тая работа..
-Нищо няма да гледам!-отсече тя,но въпреки това копнееше за грубите му ласки.
-Стига де,мацко,знам,че ме желаеш!
-О,нима?!-възкликна момичето,макар,че знаеше,че е така.
Той се приближи към нея и обви ръце около талията й,после я придърпа към себе си и я целуна.
Но сега не беше груб..беше просто страстен,но и Кери не изостана.Въпреки,че се стараеше да го предотврати,коленете й се подкосиха от незабравимата тръпка,която тя беше изпитвала само веднъж преди това.Сега вече беше паднала окончателно в ръцете му.Той отлепи устните си и я погледна.
-Да,точно така мисля.Значи този път няма да ми се налага да те влача?
Можеше да го спре сега,ако се развикаше,но и тя,и той знаеха,че няма да го направи.А и да го направеше,той все щеше да издебне удобен момент и да вземе каквото искаше.Възбудата я облада и тя кимна.В погледа му пак блеснаха игриви светлинки,на които кери не можеше да устои и това очести дишането й.
-Тогава върви пред мен.-рече той и й кимна.
Тя се подчини.Момчето й каза да спре пред една червена кола със затъмнени прозорци.След като буквално я натика вътре и влезе след нея,на задната седалка бе останало много малко място,устните им бяха на милиметри,нейните трепереха,а той чуваше сърцето й да бие „туп-туп!”
-Чакай м-малко!Как се казваш?-попита тя.
-Майкъл.Ти?
Тя се засмя.
-Кери.
-Интересно запознанство,скъпа.-успя да каже той преди да й се нахвърли.Ръцете му постоянно опипваха извивките й,целувките му бяха по-страстни отпреди и момичето скоро остана само по прашки,но и те след малко се блъснаха в прозореца.
Той разкопча колана си,а тя се попритесни-все пак миналия път не беше съвсем гола,и се опита да се поприкрие с ръце.
-О,не.-спря я той.-Не ми го причинявай!
Тя му помогна с панталона,а после и с блузата,но боксерките си ги свали той,понеже Кер пак се гърчеше под него от удоволствие-едната му ръка беше свободна.
-о..0..ОХ!-пискаше тя,а Майкъл през това време следваше с устни извивките й.
-Чакай,чакай.-рече й той през паузите на безбройните целувки.-Това..е..само началото.Да не вземеш да ми изпочупиш колата после!
Кери се засмя задъхано.Думите му я накараха направо да избухне.Тя се изперави и някак си в тясното пространствого обърна по гръб.Той я изгледа очуден,но нищо не каза,понеже момичето се постара да му достави възможно най-голямо удоволствие.
Първо захапа лекичко ухото му,после обходи с език врата му,сетне все така взе са се спуска по-надолуи по-надолу и когато стигна под пъпа,момичето потрери
Майкъл не можа да повярва,когато тя започна да прави онова,което той я беше накарал миналия път,но скоро всички мисли изхвърчаха от главата му и той едва се сдържаше да не покаже „слабост”
Този път беше по-различно,защото Кери го искаше,защото се стараеше да му угоди,а не го правеше насила.
Накрая,въпреки опитите си и може би заради подтискането на всички други вопли Майк изпъшка доста мощно.
След това,може би за да си върне обратно достойнството се изправи рязко,грабна ръцете на Кери,стисна я както преди за китките и я опря във вече запотилия се прозорец.
Тя му се усмихваше.
-Аз ли да не ти счупя колата?-подмена момичето игриво.
-Точно ти!-Майкъл се пресегна,отвори жабката и извади оттам кутия течен шоколад,явно пазен за „специални случаи”.Той я отвори и изсипа половината съдържание върху нея,а после го размаза с ръце по корема и бюста й,Обърна я пак по гръб,настани се върху нея и започна да ближе шоколада.
„Сладката изнената”караше Кери да трепери при всяко докосване на езика му,
Когато той „изяде” всичкия шоколад по нея,доколкото беше възможно,цялата му уста и нос бяха кафеви.Момичето бързо го изчисти с устни.
-Ама сега цялата ще лепна!-оплака се тя.
-Само така си мислиш.-той извади едно шише с вода,което беше под седалката и без да се церемони много го изля върху нея.Водата не беше студена,заради жегата,всъщност беше много приятна,но кер продължаваше да трепери,защото Майкъл беше решил да я „доизчисти” с ръце.
След това той я хвана за глезените,разтвори краката й,придърпа я възможно най-близо към себе си и притисна силно крака си в нея.Кер изписка и понечи да се отдръпне,понеже не издържаше,но той я беше хванал здраво.След секунди той опря там друго и момичето едвам се сдържаше да не изкрещи.
Добре,че бяха в не много оживена улица и съвсем малко минувачи видяха клатещата се кола и чуха сподавените писъци на Кери.Някои го приемаха с възмущение,други пък се изхилваха.
Кер беше спала с още две-три момчета момчета след него,ала нито едно от тях не можа да я накара да се чувства така.Може би причината беше,че нея я привличаше до болка абсолютно всичко в Майкъл.
Момчето пък искаше тя да е негова по всяко време и му харесваше да гледа колко лесно пада в ръцете му.Освен това той също изпитваше силно влечение към нея,невероятна страст,която го подлудяваше и го караше да я „изгори” от желаниети да притежава тялото и душата й...