ехх.. давам си сметка докато едни плачат, други се радват.. докато едни страдат други, са доволни... докато едни се борят за любовта си, други я тъпчааат... ехх тъжно ми е това като го чета.. от една страна ми иде да те посъветвам като този твой приятел не губи надежда... щом имаш чувства бори се до края.. но от друга страна много добре знам че е възможно да се получи както преди време в моя случай.. и аз бях така ... тая надежда да се съберем както никога до сега.. таях ... чаках .. чаках но на края от чакане... изгубих надежда... мина много време от тогава... поянкога без дори да се сещам за него, си мисля за ония изгубени прекраснои мигове, и се чудя сън ли беше, реланост ли.. няколко месеца които са незабравими, неповторими...
Съвета ми е, опитай , бори се... и най-вече слушай сърцето. То НИКОГА не лъже