Това за равновесиеето е на 100 % вярно според мен...И аз направих една огромна грешка ,че почти през цялата ни връзка постъпвах лапешки и късах с него за глупости селд кеото натъпваше тъгата но се оправяхме вскеи път.Сега мисля ,че съм доста по-зряла от преди и преценям нещата по-добре вече не бих късала с него за глупости и бих дала каквото мога и каквото имам за него...Той е едно от най-важните части в ппъзела ан моето щастие. Той е слънцето което озарява дните ми и осмисля до голяма част живота ми.До преди да ми кажач ,че не ме обича мисълта ,че още има чувства към мен ме крепяха и се държах макар и често да плачех , а след като ми каза , че не ме обиччал и т.н. се отчаях до няма и къде. Всяка вечер се моля на Господ за мен и него ... за да има отново "нас" и да го няма това грубо отношение , което просто беше последната капка ,защото дори и приятелксото му отношение макар и да зная че не ме обича щеше по някакъв начин да ме държи...И прависте като акзвате ,че ако ни е писано пак да сме заедно ще сме и се моля наистина да е така , защото не мога да живея без него и едвам ожцелявам сред сивотата на този заъбрзан свят , който той озаряваше и му придаваше красота....

BTW - съгласна съм за клуба на разбитите сърца. Дайте да си разменим скайповете на ЛС.