Не мога да преценя кой е най-милият му подарък, самият факт, че се е сетил, според мен е достатъчно мил, защото по принцип приятелят ми не си пада романтична натура.
Може би много се бях впечатлила един път, когато бяхме отишли с компанията на кръчма през зимата. Някой пиеше тъмна бира, която по принцип даваха на клиентите сами да си я отворят. Приятелят ми беше взел капачката да я "разучава" и да си играе с нея, но преди да започне каквото и да било, взе от нея пръстенчето, което се ползва за отварянето на бирата без отварачка, пооправи го и ми го надяна на пръста. Едва ли е значело кой знае какво, едва ли подаръкът е кой знае какво, но все пак ми беше станало много мило от жеста и до края на вечерта си стоях с новата придобивка.