Аз не вярвам в любовта от пръв поглед, вярвам, че един поглед може да те насочи, да те накара да предприемеш нещо, ама чак пък любов... Цял живот съм си гонила кандидатите с репликата: "щом не ме познаваш като характер е невъзможно да ме обичаш" (айм соу ийвъл ) Моята представа за любов: някаква огромна привързаност, при мен най - често прилича на някакво психично разтройство, но то е от любов де... Незнам... аз когато реша, че съм влюбена в някой... т'ва е най - хубавото, което може да му се случи. (т'ва важи само ако е взаимно, де) Не се фукам де, ама съм доста усърдна във всичко, което правя и като вземеш в предвид и че съм перфекционист по природа значи... който успее да ми влезе под кожицата и се държи подобаващо няма как да се оттърве от внимание, лигавене, ако щеш дори и грижа.