- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Камък на тъгата...
Камък на тъгата имам в моя медальон…
Държа го близо до сърцето,
с надеждата да чуе моя последен стон…
За да мога се усмихна истински под небето…
Камък на тъгата нося вътре в мен,
и надявам се, че ще забравя…
За надеждите, мечтите, за душите в плен!
Искам просто всичко да оставя…
Камък на тъгата пронизващ вените...
Стигащ бавно чувствата стари, прашни…
Камък на самотата близващ спомените,
оставени ей там, в далечината…
Камък на тъгата…Това съм аз!
Не съм скъп диамант или кристал…
Обичам те до болка до сетния си час…
Просто нося моя тъжен, черен воал...
Infant Child...
И когато достигна зората,
преди тя навън да изгрее…
Ще убия с нежност самотата,
и слънцето своята скръб ще излее!
Брр побиха ме тръпки. Мн е негативно. Навярно си била в кофти настроение, когато си го написала. Но е красиво...
Много е въздействащо. Браво,страхотно е
Не Използвам авто-бронзанти,изкусвена коса нямам,прашките не си показвам...ем не ми се кефиш нали?!?
Mnogo e hubavo..\
/
Светът ми е създаден за мечтател
и винаги след вятъра е тичал.
Но твоят свят е истински приятел.
Различни са, но много се обичат.
Вътре са събрани много чуства..Браво како страхотно е\
/
Неподходящ размер на снимка в подпис!
Браво!![]()
Do you know?..
Sometimes and Angels say lies...
Първоначално написано от Inconsolable
Незнам ,но забелязах ,че винаги края е е най-хубав! Като цяло е много хубаво браво!
Първоначално написано от ScionOfStorm
Mnogo e vazdeistvashto, qvno si vlojila mnogo chuvstva v nego![]()
![]()
![]()