Към обвързаните...

[Blestq6ta]

Имам един въпрос към всички обвързани...
С моя приятел сме заедно вече година и 8 месеца... И въпреки, че много се дразня на всички, които са на по 14-15 и са седнали да разправят, че са сгодени , понякога се питам: дали той си е мислел дали ще сме винаги заедно? Не искам да ми предлага брак, не ме разбирайте погрешно... Някак си, просто искам да знам до каква степен си е представял нашият евентуален "съвместен живот"...
Познавам много двойки, които го обсъждат...
При вас как е? Моля, споделете... :P

[babity]

Аааами ние постоянно си горовим за брака ни. Аз от край време съм му съобщила, че ще живеем в голяма къща с огромен двор, защото аз ще имам развъдник с мнооооооого кучета! Даже понякога откровено си се караме, защото той иска много деца, а аз само 2.

[tedety]

ami da nie mn go obsyjdame napr.-kyde shte jiveem kolko deca shte imame dali shte jiveem v golqma,malka kyshta ili v apartament e takiva neshta obshto vzeto :P

[VinDiesel]

Не сме обсъждали това Искам те завинаги ти и аз завинаги. Все пак нищо не е винаги и всичко е понякога

[iiirish]

ами ние сме обсъждали вероятноста да живеем заедно наесен, но това са само предположения. ще видим как вървят нещата, дали се разбираме, дали всеки от нас е готов да заживее със другия на семейни начала... и все пак аз съм на 20, той на 29 и е нормално да го обсъждаме, докато при вас е безполезно, тъй като всичко ви е розово и никога не мислите за края

[BlindedAngel]

Аз предложих на мойта годеж...Със сребърната ми хълка в кутиика син Viceroy докат бяхме в кафето Тя пък взе че прие И сега само ме базика

[vamp]

Просто го попитай!

[Blestq6ta]

Просто го попитай!

Страх ме е да не го изплаша...
Ами ако не е мислил по въпроса?

[gPa3HuTeJl]

Дума да не става за брак !!!!
Не с1м намерил подходящата, на която да дам с1рцето си в д1рвено кофчеже да го пази...
Тая сегашната е просто зап1лване на времето

[08mdam__]

Ходим 3 години и половина и никога не сме обсъждали тази тема.

[DjuDjiTo]

ако не е мислил е време да помисли :P

[donkihot]

споко и моя въобще не говори за такива неща,ама да ти кажа в на4алото мн се 4удех'аджеба тоя оби4а ли ме или не',щом не говори за бъдеще..но да ти кажа 4есно си е прав,защото както ти казахаве4е нищо не е винаги вси4ко е понякога (в нашата възраст),просот радвай се на моментите ти сега,защото след време може и да нямаш такива силни 4увства каквито имаш сега и ще съжаляваш,4е не си ги изживяла ка4ествено

[meni18]

О на тези години и дума не може да става за обсъждане на съвместен живот.Аз лично съм против правенето на дългосрочни планове,мисля че той не е мислил да заживеете заедно,но може пък един ден да седнете и да помечтаете за бъдещето

[Blestq6ta]

споко и моя въобще не говори за такива неща,ама да ти кажа в на4алото мн се 4удех'аджеба тоя оби4а ли ме или не',щом не говори за бъдеще..но да ти кажа 4есно си е прав,защото както ти казахаве4е нищо не е винаги вси4ко е понякога (в нашата възраст),просот радвай се на моментите ти сега,защото след време може и да нямаш такива силни 4увства каквито имаш сега и ще съжаляваш,4е не си ги изживяла ка4ествено

Дам, права си.
Аз не допускам това да ми пречи, просто ми е любопитно.

[PiNk_GiRl]

Nie ponqkoga si govorim za takiva ne6ta,no toi v nqkoi momenti mi kazva 4e edva li 6te sme zaedno tolkova dalgo vreme 4e da stane vreme 4ak a brak,a ponqkoga kazva 4e s radost bi izjivql jivota si s men,govorili sme si daje za jili6teto ni..takiva fantazii izvadihme be6e zabavno
Prosto sega ni6to ne moje da se kaje-vremeto 6te pokaje...

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

Не бих започнала пред него да говоря за толкова далечно бъдеще. Дори и да желае да не се разделяме, не искам да го плаша. Пък и се е оказвало, че когато започна да разсъждавам какво ще правим след 1 година и половина, когато той влезе в университет в София, и след 2 години и половина, когато и аз отида в столицата, той вече да е проверил как може да сме съквартиранти и да живеем заедно. :] А и дори да не е казвал, че ще сме заедно завинаги, много държи на убеждението си, че както са чувствата ни един към друг, няма пречка между нас и няма какво да ни раздели. =)

[BuBi008]

Еми ние не сме го точно обсъждали а просто си се надяваме че ще сме си заедно още годинка че най-накрая да можем да се преместим заедно но и това зависи от много неща такаче всичко си остава до надежда а не планове. Иначе лично аз не виждам нищо лошо в това поне за момент човек да се почувства сигурен и щастлив за бъдещето си.

[Made_of_Pain]

Питай го.. така ще е най лесно за всички.

[MartyParty]

Е ние като сме с компанията се бъзикаме така...Намерихме си кръстници на първото бебе. Веднъж пък ни ебаваха ,че ще имаме 15 деца(5 на първия,5на втория и 5 на третия етаж на къщата) и ще ги обучим да маршируват из Владая и да станат нацисти.Ама тва са си само бъзици.Попринцип винаги гледаме в дългосрочен план нещата от връзката си,но 2-3 месеца-не повече.

[krem4et0]

болна тема ми е. При все, че не сма на по 15-20, а на 23. Говорили сме и ще сме заедно, но просто на този етап годеж е безсмислен. Годеж не се предлага бе деца. Предлага се брак, а времето между предложението и подписа се нарича годеж. научете се поне и тогава го предлагайте.

Искам да съм с него, а той иска да сме семейство и да имаме деца. Дори най-искреното му обяснение в любов беше миналата седмица, когато ми каза, че ме обича и че иска да има деца от мен, да се оженим и да сме винаги заедно......но на този етап ни е още рано. най-вече няма с ккви финанси да подсигурим бъдещето си.

[MoHuTo]

Говорили сме на тази тема, но само на бъзик... малки сме още за да живеем заедно - само на 17 сме

[pampers]

да говорили сме мн пъти и за деца и за такива неща

[yuyuto]

Еми то винаги когато си с някой, който си обичкаш многу, си мислиш, че винаги ще си с него... Но уви, в повечето пъти грешиш... Съдба... :P

[Wrathchild]

При нас са си точно планове за съвместно бъдеще, които се надяваме до 2-3, най-много 4 години да станат реалност.

[SINDEL]

Всеки път, когато съм се влюбвала, винаги съм си мислела, 4е ще е за последно. И винаги съм била с нагласата, 4е с този 4овек ще остареем заедно и т.н. Хмм.. иии.. за съжаление винаги е идвал един момент, в който нещата са се прецаквали и съм се 4увствала предадена, защото съм влагала толкова много във връзка, от която не е излизало нищо. Защото са ми обещавали какво ли не, а накрая се е оказвало друго. Ужасно е.. Колко съм ревала заради това, не е истина.
Иии.. когато нещата се прецакаха за пореден път, казах си, 4е няма да гледам ве4е така на 4овека до себе си. Няма да мисля за евентуално бъдеще с него, няма да му се отдавам цялата, няма да о4аквам същото от него. Засега се справям, ако трябва да бъда 4естна. Не е лесно, понеже отвътре ми идва, но осъзнавам колко притискащо и обвързващо може да бъде за другия. И как може дори да го отблъснеш от себе си с опитите си да го привържеш пове4е.
И все пак, ако трябва да бъда 4естна, вътре в себе си продължавам да съм си все същата. Природата ми е такава - когато оби4ам, не мога да погледна други, не мога да си се представя с други и наистина ми се ще да мога да бъда с него завинаги (знам, абсурдно е, знам... ). И ми е мъка, когато виждам, 4е от другата страна нещата... ами... са адски неясни. Ама то това е нормално... Оф, карай, оплетох се съвсем