Може ли ученическата любов да е завинаги?

[krem4et0]

Възможно е, но е рядко. А на фона на вашите 17 години и 3 месеца връзка.......не се заричайте толкова. Всичко се променя, най-вече вие самите!

Ако ставаше дума за мен, 10 месеца без 4 дни връзка. :P
Макар че си права, всичко се променя... Но в момента се старая да не бъда песимист. Когато пак изпадна в лошо настроение, тогава ще му мисля, че с приятеля ми нямам бъдеще...
А пък и наскоро бяхме изпаднали в дупка и не виждах шанс да се оправим, но стана така, че всичко се върна на мястото си.

Ставаше дума за авторката на темата.

[Wrathchild]

Аз до колкото виждам са 11 месеца заедно...

[babity]

Moже, но само и единствено при условието, че и двамата са достатъчно зрели за да си седнат на гъза след като намерят човека, който ги устройва.

[DjuDjiTo]

...не споря че може и да съществува.... но да се ожениш/ омъжиш за 1вото си гадже.... за мен някакси...... не е нормално.... не знам.... но все пак нали тряа да опиташ и от всичко останало... мисля че ще ти писне по някое време все едно и също и ако сте женени или там квото и да било ще изневеряваш и тн.... абе може и да има , но аз нещо не съм съгласна......

[VinDiesel]

vseki se e vlubval kato u4enik..
interesno mi kolko ot vas vqrvat 4e u4eni4eskata lubov moje da byde zavinagi,t.e vsi4ki teq prikazki ,,predstavqm si jivota si s teb'', ,,iskam edi kolko si deca..''.. i t.n.t.
az sam na 17 i s priqtelqt mi sme ot godina zaedno i sled 3-iq - 4-tiq mesec po4nahme da goviorim za byde6teto ni zaedno.. mnogo se obi4ame toi mi e 1-vo prietel i sled tva gadje,razbiram se s tqhnite i toi s na6te,vijdame se vseki den.. abe ima si kofti momenti no opredelno si se predstavqme semeistvo sled godini(kato zavar6a vis6eto si),no ima edno No -vsi4ki kazvat 4e tva e vremenno ,4e o6te sme malki i nikoi ne vqrva 4e mojem da sme zavinagi zaedno .. i 4e sme 6tqli da imame o6te gadjeta i t.n.t

Intersno mi be6e ima li vaob6te nqkoi koito se e ojenil za 1-vqtq si lubov(ueni4eska) i vaob6te vqrvate li 4e e vazmojno?

Да майка ми и баща ми.. Майка ми е имала само едно гадже баща ми.А баща ми преди майка ми е имал 3 4 когато са тръгнали той е бил 10 клас тя 9-ти и после е имало сватба след това сестра ми и после аз

т.7
krem4et0

[VinDiesel]

...не споря че може и да съществува.... но да се ожениш/ омъжиш за 1вото си гадже.... за мен някакси...... не е нормално.... не знам.... но все пак нали тряа да опиташ и от всичко останало... мисля че ще ти писне по някое време все едно и също и ако сте женени или там квото и да било ще изневеряваш и тн.... абе може и да има , но аз нещо не съм съгласна......

Ако 1-вото ти гадже е голямата ти любов едва ли ще ти трябва друг ако си задоволена от всичко ....

[DjuDjiTo]

може,ама нали тр да опиташ нещо различно..... за това не споря... за мен е така, но не съм единствена

[VinDiesel]

може,ама нали тр да опиташ нещо различно..... за това не споря... за мен е така, но не съм единствена

По твойта логика ако пушиш цигари що да не опиташ нещо различно като трева после нещо различно от тревата да минеш на хероин после да предозираш и накрая нещо различно да гушнеш карамфила...

Между другото на колко си години ?

[babity]

Ако 1-вото ти гадже е голямата ти любов едва ли ще ти трябва друг ако си задоволена от всичко ....

Да ама на някои не им е достатъчно да имат съвършения до себе си.. Те, свикнали на всичко "най -" умишлено решават да пробват и от горчилката, правейки се на "лоши"

[VinDiesel]

Ако 1-вото ти гадже е голямата ти любов едва ли ще ти трябва друг ако си задоволена от всичко ....

Да ама на някои не им е достатъчно да имат съвършения до себе си.. Те, свикнали на всичко "най -" умишлено решават да пробват и от горчилката, правейки се на "лоши"

Но после искат да си върнат съвършения а не да седът при различното

[babity]

Но после искат да си върнат съвършения а не да седът при различното

Не всички... някои се главозамайват и решават, че света е техен, ако успеят да врътнат и някой друг...

[VinDiesel]

Баба ми,ми казва преди време видиш ли отзад че варви и са влаче едва едва не е за теб хахах тия дето ти го описваш товаса малките глезли дето незнаят закфо са живи

[DjuDjiTo]

е от всичко вече се обърках.... ... не отричам, че може да има такива дето още от 1вия/1вата да се влюбят завинаги и тн.... просто за мен не е така.... не знам не мога да го обясня точно така както го мисля........

[babity]

е от всичко вече се обърках.... ... не отричам, че може да има такива дето още от 1вия/1вата да се влюбят завинаги и тн.... просто за мен не е така.... не знам не мога да го обясня точно така както го мисля........

ето, давам ти възможност да обясниш: ако намериш "съвършения", който се отнася с теб така както винаги си искала да се отнасят с теб и ти задоволява всички нужди, ще скъсаш ли с него, само защото трябва да се пробва всичко?

[DjuDjiTo]

е не ама едва ли ще го намеря отраз.... .за тва говорех.... ама щом някой от първия път улучват... мн яко че не тр се хабиш за останалите олигофрени,които само ти губят вр....

[iiirish]

ученическата любов е нещо много кратко, много моментно и според мен не е любов в пълния смисъл на думата. това е силно увлечение, което ние помним поради факта, че преди това не сме хлътвали толкова силно по някого. но определено за мен това не е любов.

а на 17 да си правите планове за деца и тем подобни е направо смешно. аз съм на 20 и все още съм далече от мисълта за брак и деца. естествено съм говорила с приятеля ми да живеем заедно, но приказките не са факти все пак така че и на мен ми е още рано

[pitan4icata]

stori mi se 4e nqkoi ne razbraha mn prailno..
ne sme si 1-vi gadjeta! (Az sam imala 6-7 predi nego i toi 10-15..)da uto4nim.. ina4e v sexa si bqhme pyrvi ama tva si e 6tot se obi4ame...

mersi za obnadejdeniqta 4e ima takiva hora 6tot az ne poznavah takiva dvoiki..

[miloto_girl_4e]

Разбира се, че е възможно да се ожениш за ученическата си любов
Познавам такива хора, а и съм чувала за много такива двойки
Не слушай какво ти говорят хората, важното е ти какво чувстваш, гаджето ти какво чувства, а и най-важна е съдбата

[NeLLy_BaBy]

Еми ако това стане хубаво, ама вероятността е малка,и тва да се случи още с първия човек не знам.Мисля че е хубаво човек да натрупа повече,по-богат опит, т.е да има възможността повече хора да опознае.А и в повечето случаи след известен (дълъг)период от време двама човека почват да приемат връзката си даденост.

[mickelangelo]

Ами аз не съм мислил ... Но имам познати ... тоест не аз ами .. познати на семейството са .. таа те .. са от 8 ми клас заедно ... ( по време на социализмът ) сега са на по .. 36-37 години и още се обичат много ... женени са с 3 деца .. .тааа отговора е всичко е възможно .. но има много фактори .. влияещи ... просто .. след време ще разберете ...

[deedee_laboratory]

Много се надявам ученическата ми любов да е завинаги !!!

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

.. аз колко познати на маика познавам които ходят не от 17 годишни ами от 15 така че всичко е възможно (:

[Mademoiselle]

az vqrvam,4e moje

[sherry]

Мило момиче, не искам да звуча лоша или афектирана, задето ти говоря така.
Но ето моята история, вероятно ще ти е интересно да я прочетеш.
Запознах се с момчето си в началото на 7 клас. Харесахме се по детски. Станахме "гаджета", рядко се виждахме отначало, защото бях малка и не излизах често, ходехме на детски дискотеки.
Времето минаваше и ние започнахме да порасваме и да се опознаваме. Излизахме по-често, споделяхме си...Малко по малко това наивно ходене се превърна в обич и то много силна. Но с това се появиха и проблемите. Караници, съмнения, различия. Да, обичта я има, но с времето се появяват и други неща. Много изпитания среща човек по пътя си, докато разбере, че това наистина е човекът, роден за него. Много се променяха нещата между нас за това време.
Разделяхме се многократно, събирахме се също така. Но където и да отидех, каквото и да се случваше с мен, което и друго момче да видех, той ми беше в сърцето. След всяка караница аз си исках него.
Той беше с мен, когато кученцето ми почина, аз бях с него след смъртта на баща му. Толкова много спомени, толкова много мигове ни свързаха.
Но времето освен че е голям учител, носи и много изпитания. Когато си тръгнал с някого преди година, мислиш, че винаги ще са перфектни нещата. Мислиш, че това, което имаш сега, ще е същото и след 10 години. Но не е така. Хората се променят. Връзките се променят. Само тия, които се обичат силно и които СЕ БОРЯТ докрай за връзката си, успяват да си опазят отношенията.
Няма да споменавам колко пъти ме е наранявал, през какви трудности сме минавали, то това вероятно го има във всяка връзка. Ето ме...сега...почти 6 години по-късно. Той се е превърнал не само в човек, когото обичам, а в някакъв наркотик за мен. Искам го, нуждае се от него, въпреки че има много неща от миналото, които са ме наранили и които не мога да му простя. С времето натежават тия неща....и е много трудно за този, който понася. Няколко години по-късно, сега и двамата знаем, че животът не е толкова розов, колкото си мислехме преди. Чудехме се само как да се видим, да отидем на дискотека или някакви такива. Сега всеки от нас се стреми да изкарва сам прехраната си, да се докаже като личност, да се справи с трудностите на живота. И връзката ни не е така сладка и безпроблемна както беше. Изобщо не е!
Между другото...на 30 април скъсахме след дълга караница. Въпреки че се обичаме, сега сме разделени, защото една връзка не може да просъществува само с обич. Трябва и много търпение. Той в момента го няма. А ми омтъзна само аз да се боря за връзката ни и да понасям всички тревоги, да прощавам всичката болка. А той само да ме обича и да има всичко наготово. Не, любовта не е толкова проста.
И ние си мечтаехме за деца, и ние си мечтаехме за съвместно бъдеще...Много хора вярваха,че ще се оженим, но съдба.

И сега...толкова години по-късно, аз все пак тая надеждата да си върна това, което имах преди. Явно човек приема хората около себе си за даденост и забравя как да ги цени. Дано му дойде акълът в главата. Защото чувствата ги има. И е глупаво да изгубиш нещо скъпо в живота си заради глупостта си. Дано го осъзнае. Защото аз вече нямам сили да давам всичко от себе си вместо него.

Та така, мило момиче. Сега всичко изглежда много по-лесно, отколкото е. Ще минете през много неща докато сте заедно. Първата година е винаги сладка. Трудностите идват, когато мине много време, опознали сте всяка черта от характера на другия, преминали сте през красиви и грозни моменти заедно....Тогава си личи дали ви е писано да сте заедно...Надявам се да имаш късмет! Надявам се и аз да имам. Но каквото ни е писано, ще стане...

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

Възможно е, но е рядко. А на фона на вашите 17 години и 3 месеца връзка.......не се заричайте толкова. Всичко се променя, най-вече вие самите!

Ако ставаше дума за мен, 10 месеца без 4 дни връзка. :P
Макар че си права, всичко се променя... Но в момента се старая да не бъда песимист. Когато пак изпадна в лошо настроение, тогава ще му мисля, че с приятеля ми нямам бъдеще...
А пък и наскоро бяхме изпаднали в дупка и не виждах шанс да се оправим, но стана така, че всичко се върна на мястото си.

Ставаше дума за авторката на темата.

Ясно. Права си, но донякъде според мен. Понякога хората усещат, че ще продължат да се обичат и да искат да са заедно, каквото и да стане. И да ги разделят обстоятелствата, те знаят, че винаги ще има едно сърце някъде там, което бие за тях.
Най-добрата ми приятелка и нейният приятел знаеха, че са един за друг още 2 месеца, след като започнаха връзката си. Не знам дали да прибавя и времето, когато и двамата са се харесвали, но никой не си е признавал... Просто са с толкова сходни характери, че си приличат на 2 капки вода. А и да не бяха - просто явно се усеща, че искаш и ще бъдеш с някого, че ще го обичаш, каквото и да стане...
Макар че има и двойки, които даже са си измисляли имена на децата, а след още малко време са се разделяли...