ъм аз много рядко взимам отношение в темите тук, но този път ще напиша моето виждане за нещата
първо ще спомена че съм вече студент, отдавна минал ученическите години...
но че ученическата любов никога не се забравя е абсолютно вярно! за пръв път се влюбих в едно момиче в 8ми клас, всъщност нищо съществено не се получи защото все тя имаше гадже когато аз нямах или обратно и излизахме само няколко пъти, така около 3 години беше, знаех че ме харесва, тя знаеше че съм влюбен в нея, но 11 клас трябваше да се преместя в друго училище и пътищата ни се разделиха... имаше просто някакво вътрешно чувство много приятно между нас, без някой да е споделял на другия че го обича, усещаше се, бяхме си много близки и нямаше нужда изобщо от казване кой какво изпитва
вече минаха 4 години откакто не сме съученици и се виждаме само по рождени дни на общи познати или на срещи на класа, но все още като се видиме се усеща нещо... но никой не е готов да рискува - и аз имам сериозна приятелка с която вече живеем заедно, и тя си има приятел от година и нещо. честно казано понякога съм си мислил за нея, но съм реалист- едва ли нещо ще се получи и предпочитам просто да остане един хубав спомен в сърцето ми, просто първото момиче което съм обичал истински
та исках да кажа че ученическата любов е много хубаво чувство, не се забравя никога, но много ме съмнява някой да прекара целия си живот с нея... след училище пътищата се разделят, всеки търси своя път и би било много трудно да се продължи такава връзка, пък и в студентските години неминуемо срещаш човек с твоите възгледи за живота, някой който ще ти се стори по подходящ (поне при мен е така)