LINKNOT, и аз съм била бироманка от 4-5 годишна някъде, може и по-малко лапе да съм било.
На наще им се е налагало да пият бирата в порцеланови чаши за чай, да крият шишета, капачки... лудница.
Ако случайно набарам някой, че пие, веднага е трябвало да ме почерпи, в противен случай изпадам в истерия.
Същото е било и със сладоледа-ядяла съм по 4-5 на ден, че и повече.
Любимия ми номер е бил да събарям цялата покривка и всичко що има по нея.
Веднъж съм изкарала на мама и на тати акъла.
Били сме навън на пицария и мама ми подава да пия от чаша.
Аз проклетот съм отхапала парче от стъклото...
Шаш и паника... последвало е обръщане надолу с главата, оказало се е, че не съм глътнала парченцето, било е на рокличката ми...
Горките ми родители, явно много са си изпатили с мен.
Това е едно от логичнити обяснения, защо треперят така над мен до ден днешен...

П.С. /Някои от сегашните ми странности/
-Изпитвам ужас от трева, чиято височина надвишава 2 см, страх ме от кърлежи ииии въобще избягвам райони с буйна растителност
-Обичам зимата, студа не ми пречи, както на повечето хора.Искам да сте по-примирени в това отношение, бре!Ще дойдат и по-добри летни времена.