За пореден път съм толквао отчаяа че прибягвам до теми тук ... Та сега на въпроса .. Преживях или по точно все още преживявам тежка раздяла преди кояот натъпи преди 6 седмици и 3 дена. Обичах у вс еоще обичам човека с когото бях повече от всичко , но направих някой фатанлни грешки като ревостта ми заради което се карахме и така на него в един момент му писка и ме заряза...Въпреки многот ми грешки съм далеч от мисълта ,че само аз или само той сме виновни , никой от нас не е цвете допуснахме грешки и се получи този край...Та след акто сксъахме бях силно мабицирана от това ,че той още ме обича ( казвал ми е) и пробвах каквото ми хрумне ,за да си го върна ... И така уж го вънах ,но това беше за 1 ден след който той разбра ,че всъщност му е трябвала 1 седмица да ме преодолее и вече химията я няма...останала била само физиката...И така за него това беше окончателния край , за когото говореше отще откакто скъсахме.От тогава на татък много промени отношението си към мен в мого спекти се държи гадно ... И казваше ,че го дразня , а дори не знаех как...За всяко нещо ми вика и т.н. Въпреки гадното му отношение , което не заслужавам според мен , нещата котио казва пред мен или пред някой друг и начина по който е пчонал да разсъждава го обичам.... Сякаш на пук на всичко го обичам и всеки път когаот си помисля ,че почвам да го забравям се случва нещо ,което сякаш ме удря с правата лопата и страданието , любовта ,ревността и пламъчето на надеждата , че има и малък шанс, пак ме обвземат по - силно от предния път...Не мога да се примиря сс това ,че не ме обича вече , че го дразня и че не му пука въобще за мен ... просто нещо вътре в мен не ми дава мира и ме тласк апри всяка възможност към него ... Когато го докосна по какъвто и да било повод или той мен изтръпвам и се разтапям.Приятелите ми са на 2 щата едните (двете ми най-добри приятелки) ежедневно се опитват да ми анбият в галвата ,че това е окончателно края да не обръщам внимание там на квото и да било и да с епримиря ,че не съм част от личния му живот и да не се бъркам там... А другата част(един пряител котйо е доста по неопитен в любовта от мен) ... той ме насърчава псотоянно да се боря да не се рпимирявам стова положение , че дадени неща ккоито той прави наистина са знак за нещо ...Постоянно ми повтаря ,че ще се оправим и да не скланям глава както той е направил и много съжелява сега...всеки път когаот си пишем е на тази тема и всеки път ми пвотаря ,че ще се оправим и ще сме пак заедно ще се обичаме и т.н.. При всяка негова дума от този род се моля на бог това наистина да стане истина един ден....Дори на глупави спамове влагах надежда естествено ебз резултат .... Като в омагьосан кръг съм... да го забравя - мисията невъзможна , а да го спечеля пак и нещата да са като преди ще е най -трудното нещо в живота ми... Та това е моята ситория в кратък вариант и се надявам горещо някой да ми помогне , защото съм отчаяна , наранена и вклюбена вместо да се радвам на пролетта , хубавото време и живота...