Ходя на частни уроци и там се запознахме с 1 момиче , което аз много харесвам а осещам че и тя мен.Попринцип винаги стоим заедно , но понеже и 2мата сме си срамежливи като че ли просто незнаем как да се заговорим един друг , не че е пак пълно мълчание между нас но липсва онзи разговор от които може да тръгне нещо , но пък си общуваме чрез погледи неволни докосвания които си един вид некво общуване.От няколко дни чета теми в форума и се надъхах да я поканя да излезем , но се опасявам че ще е същото всеки ще се чуди как да заговори другия и .... ще настане мъртвило.Предпоставките са ясни – бъди себе си то това е ясно аз попринцип необичам да преигравам , но предпоставката забавен тука вече не покривам много нормативи.Попринцип ще ми е 1ва среща изобщо с момиче , защото досега никога не съм излизал с момичета , не познавам и много момичета просто така ми е в живота.Като чета другите теми едновременно се надъхвам но и отказвам защото все повече се убеждавам че ще се изложа , а аз най мразя да се унижавам а и ако стане пред нея напрао ще се заровя в земята от срам.