Здравейте,
На 13 години съм. Живот тът ми от както съм се родил поне според мен е доста тежък. Когато бях малък баща и работеше цяла сутрин, следобяд спеше, а вечер излизаше с приятели да пие и да пуши и се прибираше в 4 през нощта. Като малък нямах никакви приятели. Затова реших да се уча да играя на компютъра с идеята компютъра да ми е приятел. Когато бях олен бях с баща си в работата му по цял ден и той ме учеше как да боравя с компютъра. Записа ми игри и почнах да играя. Бях на 5 години. Когато станах на 7 и тръгнах да ходя на училище още в първите дни всички ме намразиха. Незнам защо става така, но винаги съм игнориран от останалите деца. Стремя се да им помагам, да ги изслушвам, да играем така че и на тях, и на мен да ни е добре, но нещо не се получаваше. Нямаше ден в който да не се сбия с някой. Всички ми връхлитаха ей те така. Точно в същата година на майка ми й писна от баща ми, защото по цяла вечер ходеше да пие и да пуши и се изнесохме от нас заедно с майка ми и отидохме да живеем при баба ми. Училището ми стана много на далече и се преместих в друго. За моя зла участ и в новото училище набързо всички ме намразиха. Тъпото беше, че беше още по-гадно. Освен, че се бих всеки ден, но и ми измисляха какви ли не прякори(гарга,.....) от които тогава много се дразних. След една година спор майка ми и баща ми най-накрая решиха да се разделят. Точно един ден преди развода отидох да поговоря с баща ми. Незнам как го направих, но ги сдобрих. Баща ми спря да пуши и да излиза. Поправи се изцяло. Отидохме да живеем в къщата където живеят майка му и баща му(другата ми баба и дядо) която си имаше всичко - 3 етажа, две мазета, два гаража, голям двор, сална, басейн, много цветя, компютър няколко телевизора, таванно помещение,.......Този път понеже баща ми имаше кола не смених училището. Точно след като завърших трети клас на рождения ми ден нарекох дядо си свиня и баща ми ме наказа да не играя на компютъра, да не гледам телевизия и да не излизам от стаята си въобще до края на ваканцията. Естествено последните две наказания отпаднаха в последствие, но липсата на първото беше много гадна. Тогава първият ми братовчед(който е с 4 години по-малък от мен) беше вече достатъчно пораснал и и той беше почнал да играе на компютър. Бях наказан и само можех да го гледам и да се включвам в играта от време на време когато наще ги няма. Когато кандидатствах след 4 клас за СМГ решавах по 5 пробни изпита на ден(един пробен изпит = 3 задачи) и учих по цял ден математика. След като ме приеха почна мойта лятна ваканция където играхме с браточед си по цял ден. От тия дни имам страшна носталгия. Когато почнах 5 клас децата ми се сториха добри. След първият месец обаче пак почнаха прякорите, но този път без никакъв бой. Казваха ми гергана(аз се казвам георги), казваха ми, че съм педерас и, че харесвам един от нашият клас, а аз не бях никакъв педерас и т.н В средата на 5 клас се сближих с едно момче с който почнахме да си ходим на гости много често, играхме заедно с него по интернет на куп игри, седяхме на един чин,...... Когато свърши годината се преместихме с наще да живеем в къща много близко до тази на баба ми и дядо ми, та с бравчед си се срещах доста рядко и бях сам. Когато почнах 6 клас почнаха и лошите оценки за които наще ме биха и наказваха жестоко. Опитах се да се стегна, но не можах. Аз имам самочувствие. Мисля, че съм доста интелигентен и това е така. Когато има някаква напрегната ситуация обмислям доста ходове, а не като някой да си тръгна и каквото ще да стане. Когато си знам урока отговарям много добре, а и във форумите за възрастта си пиша добре в сравнение с другите на мойта възраст. Гадното е, че не мога да се съсредоточа. Когато седна да уча уча 5 минути и или седя и мисля, или отивам тайно на компютъра, или заспивам на леглото, или седя и мисля за хубавите спомени след 3 и след 4 клас. Понеже нямам приятели спомените с братовчед ми са единствените хубави неща. Някои от вас може и да не изпитват носталгия към хубавите спомени, защото те са много, но аз имах страшно малко хубави спомени и поради това всеки един такъв пораждаше в мен непоносима носталгия. Поради избягване на ниските оценки бягах от училище с моят приятел и ходихме на McDonalds или да Parkour-им(тогава бях запален много по този спорт). Бях си сменил личната лекарка скоро, та даже не ми помнеше и името. Па и беше бабичка и не помнеше колко пъти съм идвал. Възползвах се и си извинавах отсъствията при нея. В средата на 6 клас приятели ми намери общи интереси с други от класа и останах отново сам. Пак си бяхме приятели, но не и най-добри. Тогава ме обзе още по-силна носталгия и направо се побърквах. Като завърших 6 клас успехът ми беше 5.20 и баща ми ме наказа отново да не пипам компютъра цяла лятна ваканция. Сега съм 7 клас. Хубаво е, че си почивам сега при стачките, но после не ми се мисли. Както не мога да се концентрирам, а и това е най-важната година в живота ми(както казва баща ми.....). А и учителите казват, че в 7 клас е много трудно.... Докато не влязох в СМГ училището(обучението, а не учениците) ми харесваше много, но от както станах 5 клас ме погнаха да уча здраво и училището стана ад за мен. Намразих го повече от всякога. Докато трае стачката по цял ден вместо да уча тайно пак гледам анимации. Например във Land Before Time като видя как динозавърчетата си играят приятно и ходят на приключения(много обичам приключенията) направо ми се доревава. Като видя какъв живот водят те, макар и че са нереални, а аз не съм имал и капка от това направо...... Идва ми да се самоубия. Сега гледам Naruto. От малък си мечтая да правя някакви магии и това детско е перфектно за мен. Като гледам ми е много приятно, но когато баща ми дойде и ми каже "Отивай да учиш" и се вгледам в учебника и въобще в реалният свят заревавам, та рева един час. Колко много изкам и аз като нинджите от детското да използвам така чакрата, да водя битки макар и на живот и смърт, да има толкова хубави(и от вътре и от вън) момичета и истински приятели. От цялата тази история намирам даже много общо между мен и Naruto. И двамата сме отблъснати от обществото и искаме един ден всички да ни познава и да се чувстваме по добре. От това аниме даже ей сега ми се иска и да избягам от наще, да отида в япония и да се обучавам като тях. Но тези неща не съществуват на този етап. Само йогите го могат, но те отделят на това целия си живот, а аз искам да науча това за няколко години и след това да се отдам на приключенията и битките. Йогите живеят в забутани места, ядът само дървесни глупости и пак не е същото. Иска ми се да вляза в анимацията и да почна живот там като нов човек или най-добре като самият Naruto. Ако някой знае как може да стане това да каже по дяволите. В интернет чета как да отключим чакрата и всякакви такива и в мен гори надежда, че това е вярно и аз ще мога да го овладея. Че света ще се промени изведнъж и..... Колко е гаден света за мен. Като си помисля, че някъде в космоса може да има живот едно към едно с този от Land Before Time или Naruto и като погледна миналите ми мечти(да замина с братчед ми за америка и да станем програмисти), миналите ми мечти бледнеят пред другото. Идва ми да се гръмна и да се преродя в Naruto. Надявам се да ме разбирате как се чувствам. Даже понякога си помислям за какво да живея? Нямам приятели, мечтая да правя неща с чакрата които на този етап от развитието ни не могат да се случат, постояно уча,..... В Naruto по цял ден учат умения, докато ние учим някакви предмети като математика, биология, физика, химия, български език,..... Колко ми се иска по цял ден да уча нещо което ми е приятно. Даже ако умра или изпитам гадно чувство(загуба на майка или баща,.....) то ще си струва пред остатъка от живота ми. Но уви - в реалният живот ми се случват само гадни неща и нито едно хубаво. Моля ви кажете ми какво да правя. Мъчи ме чувството за прецаканост, а и като вмъкнем онази носталгия(която впрочем бледнее пред моят мечтан живот) ми се умира!