.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 2 от общо 2
  1. #1

    nspe6nooo---phosphorus I nitrogen

    TRQBVA MI DOKLAD ZA FOSFORA NE6TO INTERESNO ZA NEGO I VSI4KO DRUGO,AHI NQMATE ZA FOSFORA MOJE I ZA AZOTA!
    blagodarq predvaritelno!

  2. #2
    Чудесата на фосфора

    Фосфорът е важен химичен елемент, който влиза в състава на нуклеиновите киселини и участва в обмяната на веществата. Той влие на дейността на сърцето. Количеството фосфор, от което се нуждае човешкия организъм е 1200 мг (1,2 г). Тялото на човека съдържа средно 1,5кг. от елемент номер 15. От това количество почти 1,4кг се намира във костите, а около 12гр в мозъка и нервите.

    Много векове алхимиците са се старали да намерят способ за превръщане на неблагородните метали в злато. Разбира се, всички усилия са се оказали безуспешни. Но все пак понякога трудът на алхимиците не е отивал съвсем напразно. Благодарение на техните опити са били изучени свойствата на много вещества, открити са били и нови елементи.

    През 1669 година немският алхимик Бранд, търсейки «философския камък», който превръща неблагородните метали в злато, загрявал урина. След изпарението й останала черна утайка, която той продължил да нагрява. И какво било учудването му, когато по вътрешните стени на ретортата се отложило бяло вещество, подобно на восък, което светело. Бранд бил убеден, че е получил «философския камък». Той пазел ревниво тайната на своето откритие.

    Но светещото с хладна, спокойна светлина вещество не помогнало на Бранд да получи от неблагородните метали злато. Оказало се, че това е един обикновен химически елемент, който сега е известен на всички — фосфорът. Думата «фосфор» значи носител на светлина. През 1860г. фосфорът бил открит отново от английският физик Робърт Бойл. През 1743г. Марграф публикувал официално данните за новото вещество и то заело мястото си под номер 15 в периодичната система на Менделеев.

    Дълго време след неговото откриване фосфорът нямал приложение в живота. Едва след 200 години се разкрило огромното му значение в живата природа. В наше време фосфорът се получава в електрически пещи от природните минерали апатит и фосфорит. Така се добива бял фосфор, който е много опасно и извънредно отровно вещество. Той е мек и може лесно да се реже с нож. На въздуха лесно се окислява и се самозапалва, затова се държи във вода.

    Ако белият фосфор се загрява без достъп на въздух, той се превръща в другата своя разновидност — червения фосфор — прах с червено — кафяв цвят. Него вече може да държим на въздуха. Белият и червеният фосфор са алотропни, т. е. вещества, които имат еднакъв химически състав, но различни химически и физически свойства.

    Червеният фосфор се използва за производство на кибрит. Белият фосфор се употребява във военното дело: с него пълнят запалителните бомби и снаряди, използва се и за димни завеси. Освен това белият фосфор влиза в състава на много самосветещи украшения.

    Значението на фосфора и неговите съединения се увеличава непрестанно. Този светещ елемент се използва в повече от сто отрасли на народното стопанство.

    Съединенията на фосфора се употребяват в керамичната и текстилната промишленост, в производството на различни хранителни продукти. Напоследък стремително се развива химията на фосфорните органични съединения, които се употребяват в борбата с вредителите на полските култури.

    Някои храни, съдърщащи фосфорСъдържа се в храните риба, месо, мляко, сирене, хляб. Също във фасула, граха, орехите, морковите, ягодовите култури.

    Църквата много пъти е използвала фосфора, за да учудва вярващите с чудеса. Известни са минимум две „чудеса”, в които участва този химичен елемент.

    Чудо първо е свързано със свещта, която се запалва сама. Извършва се така: на фитила се нанася разтвор на фосфор и серовъглерод. Разтворителят бързо се изпарява, а върху фитила остава фосфорът, който окислявайки се на въздуха се самозапалва. Чудо второ:”божествените надписи”, появяващи се на стената. Тук също имаме химична реакция и разтвор.



    АЗОТ
    (Nitrogenium)

    Z=7
    p+=7
    e-=7

    Електронна конфигурация: 1s2 2s2 2p3 Азотът е p-елемент.
    Място на ХЕ в периодичната система: 2 период VА група
    Основно състояние: 1s2 2s2 2p3
    Възбудено състояние: 1s2 2s12p33s1
    Валентност:1;2;3;4;5
    Степени на окисление: -3;+1;+2;+3;+4;+5
    Атомни свойства:
    Електроотрицателност – c=3,07
    Атомния радиус на азота е сравнително малък той е по–малък от атомните радиуси на предхождащия го в периода ХЕ (C) и по-голям от този на кислорода. В VА група азотът има най-малък атомен радиус. От атомните свойства на азота мажем да установим че той е добър окислител. Азотът има най-силно проявени окислителни свойства в 5А група, но във втори период кислородът и флуора са по-добри окислители от него.

    ХЕ(N) е с неметален химичен характер:
    Простото вещество азот е неметал
    Физични свойства:
    Молекулата на азота е двуатомна и неполярна. Азотът е газ без цвят,вкус и миризма. Малко разтворим във вода, малко по лек от въздуха. Съставлява 78% обемни от него.

    Химични свойства:
    Азотът е изключително инертен неметал, поради здравата тройна ковалентна връзка в молекулите му. Той реагира с:

    1. Кислород – пряко се образува само NO в +2СО. N има още четири оксида или общо - пет в +1;+2;+3;+4;+5 СО.
    2. Водород – образува амоняк (NH3).
    3. Метали – при високи температури – образуват се соли (нитриди).

    На азота съответстват две киселини азотна (HNO3), (по силната киселина) и азотиста (HNO2) (по-силен окислител).
    Водородно съединение:
    Амоняк (NH3) – безцветен газ с остра характерна миризма. По-лек от въздуха, добре разтворим във вода и лесно втечним при високо налягане.
    Амонякът е отровен газ.
    Има основни свойства по протолотичната теория на Брьонстед и Лоури. Взаимодейства с: вода и киселини като образува комплексни амониеви йони (NH4+). Гори каталитично до азотен оксид (изходна суровина за производство на азотна киселина) и при отсъствие на катализатор до азот и вода. Амониевите йони се доказват с NaOH, получава се газ – амоняк.

    Оксиди:
    N2O (райски газ) – неутрален оксид, инертен, има упойващи свойства
    NO – неутрален оксид, добър редуктор
    N2O3 – киселинен оксид, на който съответства азотистата киселина (HNO2)
    NO2 – киселинен оксид, който при взаимодействие с вода образува двете азотни киселини
    N2O5 – киселинен оксид съответства му азотна киселина (HNO3)

    Оксокиселини:
    Азотиста киселина (HNO2), в която азотът е в +3 СО. Тя е слаба киселина, но добър окислител. Солите й се наричат нитрити.

    Азотна киселина (HNO3), в която азотът е в +5 СО. Тя е силна киселина (всичките й соли са разтворими и се наричат нитрати).

    КЪМ ПЕРИОДИЧНАТА СИСТЕМА
    Връзки към химичните елементи от:

    1. Химичните елементи от главните групи на Периодичната система:
    H, Na, Ca, Al, C, Si, Pb, N, P, O, F, Cl, VIIIA група

    2. Химичните елементи от вторичните и тертичните групи на Периодичната система:
    Cu, Zn, Cr, Mn, Fe, U,


    Успех dude^^

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си