Ето малко информация за Тракийския орфизъм:

Учение в древна Тракия, свързано с култа към Орфей и
следвано от представителите на аристокрацията,
организирани в затворени, мистериални мъжки общества.
Легендата за Орфей гласи, че ангелогласният тракийски
певец често събирал знатните мъже на оргии, при които
не рядко се отдавали и на мъжки ласки. Техните жени
толкова го намразели, че по време на едно пиршество
връхлетели и разкъсали Орфей на части, които разпръснали
на различни места.

Според изследователите тракийският орфизъм се датира
между средата на II хил. пр. Хр. и IX-VIII в. пр.Хр.
В основата на учението заляга идеята за самоусъвършенстването.
Системата на орфизма се реализира на две нива: аристократично
(доктринално) и народностно (социално).

->Аристократичното ниво е свързано с посветените в свещеното знание на учението.

->Народностното ниво е свързано с тези, които знаят за учението, но не са посветени в него.

Тракийският орфизъм съчетава култа към земята и култа
към слънцето, персонифицирани в Орфей и Залмоксис.
Според космологичния модел на тракийския орфизъм,
светът е уреден в 7 или 10-степенен цикъл:

1.Самооплождане на Великата богиня-майка (Земята)
2.Раждане на сина (Слънцето)
3.Възмъжаване на сина
4.Периодично съединяване на сина с майката
5.Раждане на сина
6.Възмъжаване
7.Съединяване с майката

Така вечният възпроизводителен процес се основава на
цикличното, а не на линейното време. Идеята за
самоусъвършенстване довежда и до идеята, че преодолелият
ценностните изпитания придобива привилегията на съпруг на
Великата богиня майка и следователно - и той е бог. Тази
идея личи ясно в института на тракийския орфически цар,
който е и цар, и жрец, и бог едновременно. Два са пътищата
за сливане с бога и те се персонифицират с Орфей и Дионис,
а се изразяват чрез индивидуална мистериалност - участникът
въвежда бога в себе си (ентусиазъм), и колективна мистериалност,
при която всеки участник се опитва да достигне бога (екстаз).


Дано да съм ти бил полезен