Дъжд

Множество бистри капки
Срязаха тихото стъкло.
Досущ незрими мравки
Наденаха ново облекло.

Шумящите листа
Танцуват в слънчеви лъчи.
Усмихната е Пролетта
А в мен вече не боли.

Вали.
Идват пътници
Моите спомени.
Ала вече не ме
Боли.
Отново съм дете.

И усмихвам се аз със зеленина
Отново съм дете.
Дъхът ми за живот е дивна планина
Която тихо ме зове.