Здравейте, пак съм аз. Значи аз се познавам от 6 години с най-добрата ми приятелка и където има една дума "й знам кътните зъби". Тя е малко задръстена понякога, друг път не! Обаче е и доста глупава на моменти... Та значи проблема ми е, че нещо от една година взе да ми се отваря, мамичката й, много добре знае, че аз съм много повече от нея! По-умна, по-красива, по-добра и т.н. И някой път ми прави такива надменни погледи, че ми идва да й разбия очилатата физиономия. Когато сядаме двете на един чин тя ми пречи да слушам урока! Разсмива ме, говори ми някакви неща и т.н. Отгоре на това е голямо лапе!!! Много пъти съм се карала с нея и тя буквално по цял ден ми "опява" - "Защо ми се сърдиш, моля те, кажи ми!" Басии, така и не разбра, че е досадна. Моля ви, посъветвай те ме как да я поставя на мястото й тая и как да и обясня, че приятелство между нас-вече няма! Казвала съм й го,но тя не разбира от дума!!! Моля-помощ!!
Благодаря на прочелите темата ми!