тема по литература

[plamityy]

трябва ми ЛИС на тема Образът на твореца в Славейковата поезия,плсс ако някой може да ми погне,ще сам много благодарна

[hrisiiiiii]

Това е автобиография, но може да извадиш някои факти:

Автобиография на Пенчо Славейков


Пенчо Славейков е роден в град Трявна през 1866г. и умира през 1912г. Син е на видният възрожденски поет и общественик Петко Славейков. Много от чертите на своята личност Пенчо Славейков дължи на своя знаменит баща. И неслучайно една от най-съкровените си поетични изповеди посвещава на баща си със стихотворението „Баща ми в мен”. В младежките си години той е бил много будна личност, но една нощ нещастен случай го приковава към инвалидна количка.
Една привечер той заспива на леда на Марица и сутринта го намират премръзнал. Многото операции, които правел в страната и чужбина не му помагат да си стане (стъпи) на крака. Но въпреки нещастния случай Пенчо Славейков не остава затворен в себе си. Две творби на чуждестранни писатели му помагат да започне своята писателска дейност. И по-късно той казва: „Падането на леда на Марица ме направи поет.”
Интересното при Пенчо Славейков е, че той в нито една от своите творби не споменава за своите мъки. Неговите естетически възгледи е да европеизира българската култура, т.е. културата ни да бъде на нивото на другите европейски култури.
Неговите най-известни творби са стихосбирките: „На острова на блажените” (1910 г.), „Сън за щастие”. Сборникът „Под манастирската лоза”, „Ралица” и много други.


Виж и това:

Традицията в творчеството на Пенчо Славейков е свързана с патриотичната тема. Тя битува в стихотворенията “Сто двадесет души”, “Шипка”, “След Старазагорския бой”, “Харамии”. Творецът се опитва да разбере душата, характера на своя народ, който обича с трайно, дълбоко чувство. С вълнуваща хайдушка романтика и с дълбок вътрешен драматизъм са изпълнени трите малки песни на “Харамии”. Картината на народната борба в него е предадена в правдивия и внушителен героизъм. В първата песен е изразен мотив, съзвучен с елегичната носталгия на някои хайдушки народни творби. Прави впечатление жанровата форма – три варианта на един и същи тематичен кръг. Между тях има дълбока вътрешна връзка. Взаимно се допълват в единна атмосфера, тоналност и насоченост. Така отделните стихотворения, всяко от които има свои самостоятелен смисъл и облик се обединяват в един малък цикъл. Центърът му е третият отказ. Той съдържа кулминационно извисяване и емоционален и в логично отношение, и с оглед на символните обобщения. Налага се идеята за трагизма и героичното в творбата. Утвърждава се смисълът, че към бъдещето се върви през жертвите и страданията, през гологотата на мъките, през вярата, надеждата и целеустремеността.
Стихотворението “Сто двадесет души” е поместено в книгата “На острова на блажените” в раздела на поета Боре Вихор. В този образ Пенчо Славейков представя поета герой, бореца за свободата на своя народ. Едновременно с това в образа на Боре Вихор са дадени черти от живота и творчеството на Христо Ботев, като него Вихор е “воевода на четата” и умира приблизително на Ботевата възраст, а в стихотворенията са използвани мотиви от Ботевата поезия. Името символизира борческия характер на поета. Боре е променено от Боро от сборника на братя Миладинови, а Вихор е вариация на вихър. Темата на стихотворението “Сто двадесет души” е за воеводата, предводител на чета въстаници. Тя е подемана и по-рано от Славейков в темата му “Въстаник”. Самото заглавие отправя към дружината на поета – революционер. Пенчо Славейков е изразил преклонението пред подвига на борците, за които народът е запазил вечен спомен. Поетът умело го пресъздава и възкресява величествения момент, когато самоотвержените патриоти слизат на родния бряг. Налага се идеята за геройството и предателството. Ключови думи са “засади” и “бряг”. Контрапунктно на героизма е предателството. Легендата разкриваща подвига изгражда образа на “млад дивен юнак” – образът на поета – революционер Христо Ботев. Вярно е пресъздаден историческия момент, времето е обективно. Чрез монолога на бореца се вписват идеите за които героите жертват живота си: “Свобода в гори и поля прогърмя”. Народът е възкръснал за “нов свободен живот”. Представата за саможертвата е ситуирана чрез глаголнте форми “идеме” и “дойдохме”, в които глаголното време утвърждава идеята. Извоюваната свобода грее над страната. Юнаците за изпълнили своя свещений завет. Но новото време и новите хора са забравили подвига им. Заключителния рефрен в последната строфа подчертава мотива за забравата: “Но гробът юнашки днес никой не знай…”. Повторението в първата и последната строфа подчертава болката на поета към тези, които за изпълнили свещения завет, но потомството ги е забравило. Идеята за забравата напомня Вазовата “Епопея” и болката на твореца за геройски загиналите, но не споменавани от бъдните поколения творци.
Най значителна творба с патриотична тематика е поемата “Кървава песен”. Тя е опит на Славейков за венец на творчеството му. Върху нея работи повече от двадесет години и накрая остава незавършена.

[sherry]

трябва ми ЛИС на тема Образът на твореца в Славейковата поезия,плсс ако някой може да ми погне,ще сам много благодарна

П.П.Славейков е явление ,в чието творчеотво можем да намерим отговор на този общ за литературата проблем.Това е творецът ,който наследява художествените ценности от традицията и в същото време съзначтелно и активно и противоречи ,търсейки нов път за развитието на българската литература.

Образът на твореца е ключов в лирическите текстове на Сла-
вейков и най-често се проявява като духо-
вен водач на човешката общност (“Луд ги-
дия”, “Микел Анжело”, “Сърце на сърцата”,
“Псалом на поета”). Обикновено е предс-
тавен като самотен, неразбран, изолиран
в света на идеите и преживяванията си, но
никога като заблуден в несъстоятелни иде-
али. Нравствените и естетическите стой-
ности, които защитава чрез своето изкуст-
во, постепенно се възприемат от общност-
та и извисяват колективния дух до високи-
те пространства, обитавани от душата на
твореца. А това увенчава самия него с приз-
нание и безсмъртие.
Изцяло положени в сферата на духов-
ното са и връзките “човек - природа”, “чо-
век - родина” в Славейковото творчество.
За модерния поет
природата
е модел за съвършенство и хармония, който
трябва да бъде наблюдаван, разгадаван, изу-
чаван и следван от човешкия индивид, за-
щото той е реализацията на вечността. В по-
етитческия си цикъл от лирически миниатю-
ри “Сън за щастие” творецът изобразява им-
пресионистични природни картини с акцен-
ти върху детайла, настроението и дълбокия
вътрешен заряд на статичното, за да внуши
богатството на скритото в природата поз-
нание и да провокира търсенето на близост
с него. Затова и позицията на лирическия
Аз е съзерцателна - позиция на човек с бо-
гат духовен живот, който има сетива за кра-
сивото и възвишеното в природата и позна-
ва механизмите на неговото осмисляне и
превръщане в източник на познание и себе-
познание.
Интересът на поета към висшето, уни-
версалното човешко познание се е отра-
зил съществено на начина, по който Сла-
вейков изобразява
националната история.
Не конкретно-историческите събития и
националната самобитност вълнуват авто-
ра на “Кървава песен”, а елементите, които
превръщат българската история в история
на духа, в история въобще. Затова поетът
прави опит да създаде героичен епос, в кой-
то да представи националния дух като “ема-
нация* на световната душа” (според разби-
ранията на неокантианската философия).
В посока на универсализиране, на отк-
риване на общочовешки смисъл е и Славей-
ковото интерпретиране на
българския фолклор.
За модерния творец националният фолк-
лор е източник на мотиви, които се родеят с
търсенията на европейската философия и
могат да се превърнат в мост между тради-
ционното и модерното, в път към обвързва-
не на колективното и индивидуалното, на ро-
довото и личностното, на историческото и
универсалното. Именно тези връзки осъщес-
твява поетът във фолклорните си поеми “Ра-
лица”, “Чумави”, “Коледари”, “Неразделни”,
като акцентира върху трепетите на индиви-
дуалната душа, върху драматизма на личнос-
тните преживявания. Особено показателно за
авторовия светоглед е интерпретирането на
мотива за любовта
в поемите. Осмисляйки традиционни фол-
клорни сюжети като противопоставянето
между позицията на младите влюбени и от-
ношението на рода, Славейков утвържда-
ва любовта като висша форма на индиви-
дуалния духовен живот и пламенно защи-
тава правото на индивида да направи сам
своя житейски избор (“Неразделни”, “Ра-
лица”).
Любовта се мисли като духовна близост,
като единение на две души. Такава е тя и в
“Сън за щастие”, и в “Псалом на поета”. За-
това и образът на
любимата жена
у Славейков е специфичен - образ на же-
ната “другарка”, спътник и съратник в жи-
тейските битки, духовна опора в страдани-
ето, вечен приятел дори в смъртта.
Чрез философските и естетическите си
търсения Пенчо Славейков осъществява пре-
лом в националния литературен процес -
превръщайки човешкия индивид в средото-
чие на художествената творба, поетът при-
общава родното словесно изкуство към об-
щоевропейското.

[plamityy]

blagodarq vi mnogo naistina