За тези, които са изживяли раздялата..

[Soy_tu_mujer]

Здравейте.

Споделете как изживяхте раздялата? Колко време ви бе нужно, за да бъдете отново щастливи? Колко време ходехте с дадения човек и дали раздялата беше по взаймно съгласие? А ако искате можете и да посочите причината за нея.

[fuck_me_pls]

Аз ходех с човека 7 месеца..аз не бях съгласна да се разделим но той го реши и всичко свърши.Този пък успях да забравя бързо..бяха ми нужни около 3,4 седмици и благодарение на сегашното ми гадже и на фр ми сега съм най-щастливата..Мн ми помогнаха ОБИЧАМ ГИ

[xXxScreamxXx]

в 90% от слу4аите аз слагам край на връзките така 4е после се 4увствам мн по добре ......

[LiloTa]

Бях с него 8 месеца.Раздялата не беше по взаимно съгласие,той реши че иска "свобода,за да се реализира професионално" (занимаваше се с музика) Трябваха ми...3 месеца,за да преглътна всичко и отново да се доверя на някой-сегашния ми приятел

[donkihot]

ami...nz za koq da kaja da kajem...za edin ot nai-serioznite mi...ako moje da se nare4e seriozno,zashtoto hodihme tri pati dori sm pisala za nego vyv foruma..ama minalo....ami...meseci...dosta meseci mi bqha nujni

[Empowered]

V kraina smeta vsqka nova vrazka na na6ata vazrast e edna nova razdqla rano ili kasno vajnoto e da i se nasladi6

[VerryBerry]

Първия си приятел много тежко го преживах..май защото беше ''първия''.Втория много бързо го забравих,защото не беше кой знае какво ходене..за третия много страдах защото много ме нарани и бях излъгана жестоко,но приятелите ми и това че не го виждах чето също помогнаха да го забравя..за месец някаде

[Manic_Panic]

Мисля че по принцип болката по миналото минава най-бързо с помощта на настоящето

[skatemore]

Здравейте.

Споделете как изживяхте раздялата? Колко време ви бе нужно, за да бъдете отново щастливи? Колко време ходехте с дадения човек и дали раздялата беше по взаймно съгласие? А ако искате можете и да посочите причината за нея.

не е приятно

[VinDiesel]

С време и спортуване

[Denchoy]

До този момент, само едно момче е късало с мен, ходихме 2 дена, познай дали ми беше тежко

[gPa3HuTeJl]

Никога не с1м преживявал тежко някоя раздяла..
Винаги с1м казвал " майната му " ...
Е не с1м ли прав... като ми каже примерно " До тука бяхме " или " К1саме " (което ми се е случвало) не е болка за умиране..Не е единствената жена.. ще има още много...

[iiirish]

V kraina smeta vsqka nova vrazka na na6ata vazrast e edna nova razdqla rano ili kasno vajnoto e da i se nasladi6

има нещо вярно

[ziky]

Ми хах...спомени спомени...първото момиче...вени рязах пропуших...простотии...на 14 бях..кой да мисли кво прави...9 месеца ми бяха нужни...преди 3 години почти...4 даже щото правех 14 не бях точно на 14...последната раздяла още я тегля...гадно тегаво.....заедно спим заедно ядем всичко заедно правим...и накрая...така е случва се...само че...накрая остава хубавия спомен и желанието за по добри дни....

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

добрем .. имала съм 2 наистина трудни скъсвания с пр ми ..

с първия .. хм запознахме се на морето лятна любов сиг ви звучи познато (: да ама с него макар да бяхме за няколко дена заедно мале така го заобичах .. и съм сиг че и тои ме обичаше дори след раздялата не го е криел и не се е отрекъл да каже "аз не мисля че съм те обичал някога.." даже сега няколко години по късно още си се обичаме (: не го отричаме просто начина е различен.Когато тръгвах от Б-я тои специално доиде до Русе да се видим (: и то .. аз му казах дефакто 2 дена преди да тръгна и тои няколко часа след като му го казах каза "ок.. ще доида да се видим че явно скоро няма да имаме възможност"спр ми е миличак!ужасно много държа на него.. еи ако някои го нарани съм готова да го пратя ............ както е приказката :Р та причината беше .. че и 2мата сме от различни градове и просто сметнахме че нямаме бъдеще във връзката нищо че това което изпитвахме за мен (предполагам и за него ..) си беше доста силна любов.. за да го преживея това .... хм 1 година след това си седяях сама без пр (; и 1 год след това когато реших че съм готова да опитам пак дори когато бях с другото момче пак мислех за него.. та г/д година и 1 2 месеца ми трябваше .. като през това не сме се виждали но пък почти всеки ден се чувахме тцц голяма любов голямо нещо (:

с 2рия .. беше последнния ми екс бфр .. ходехме месец и седмица 2 .. тои скъса с мен .. мале доиде ми като гръм от ясно небе .. единия ден седим в парка разхождаме се хилим се заедно .. казваме си колко се обичаме и на следващия ден "аз мисля че не съм те обичал .." дъра бъра ..омг.. сериозно много изненадващо ми доиде... в последствие разбрах че причината е просто друго момиче.. като разбрах за това се разочаровах тотално от момчето и.. толкова хубавото мнение което си бях изградила за него рухна в 1 миг... та за да го преодолея това ми беше необходимо .. г/д 2 седмици съвсем го прпеодолях когато за пореден път ме разочарова като ми каза "аз не трябваше да тръгвам с нея беше грешка.." един вид ми каза че би останал с мен ако оставах в българия .. да де ма не мислите ли че е прекалено лесно да казваш неща които нямат никфо значение и така или иначе няма да променят настоящето.. аз заминах а това което ми остана като спомен от него е една лъжа.. е говорим си даже още като си говоря с него винаги има за какво да си говорим (поне аз така мисля..) но .. мнението ми за него......

[ghostwisper]

Ами 1вата ми тежка раздяла(преживявах я цели 6м,а с момчето бяхме ходили само 4)беше точно преди да се запозная с последната ми,истинска и мн мн голяма любов .. и тъй като малко след като го заобичах той си хвана приятелка(с която ходи 1г и 3м.) си мислех,че 2г. по-късно няма да имам чувства към него-е оказа се,че съм сгрешила .. най-хубавото нещо в живота ми беше,че бяхме заедно цели 7 месеца .. краят на връзката ни я сложих аз,тъй като той все още не осъзнава какво манипулативно,егоистично и свръх арогантно копеле е .. Така и не разбра,че с всяка дума,жест,въобще всяко нещо,с което уж ме "дразнеше",ме нараняваше адски много,все едно раздираше сърцето ми и после го зашиваше обратно без упойка .. Всеки път,когато ми даваше надежда,ме сриваше с двойно по-голяма сила и после пак по същия път .. Както и да е,както той казва "проблема си е мой",че така и не разбрах какво всъщност иска и защо е с мен,защо след като ме "обича" се гаври с цялото ми същество и въобще бие ли сърце в гърдите му и сляп ли е,че не вижда как живота си давам за него .. Както и да е,никога нищо не съм му отказвала и мн добре знае,че в момента,в който започне да мисли и за двама ни във връзката и зачита и мен като човек може отново да сме заедно .. И ме накара да се замисля как е възможно да познавам човек от 3 г. , а всъщност въобще да не го познавам .. след всички толкова задълбочени разговори,след всичкото това време заедно ..
А колкото до това колко ще го преживявам-сиг години ..

[pepita87]

Edinstvenata-boleznena razdqla q prejivqh predi okolo godina i polovina.Bqh s choveka 3 godini...bqhme nerazdelni,razdelqhme se edinstveno,za da otidem do toaletnata,a ponqkoga dori hodehme zaedno Ne moga da kaja,che vsichko be6e perfektno,nqma perfektna vruzka,bez drazgi i skandali,bili te vajni i malovajni...Obichah go bezkraino mnogo,no ne ocenqvah tova,koeto imam!Znaeh,che toi me obicha i che kakvoto i da napravq,vsi4ko shte mi bude prosteno...izneverih mu 3 puti(kratki malovajni flirtove-No samo za men malovajni).V toq period ot vreme3 meseca predi da se razdelim,toi stana republikanski shampion po borba,nalagashe se da zamine za Teheran na evropeisko,no az zagubih baba si i toi ne zamina,za da e blizo do men i da me podkrepq... otnovo ne ocenih kakvo pravi za men,produljavah da si buda su6tiq magare6ki inat i da se durja s nego vse edno e hvanat ot ulicata...Kogato pravehme 3 godini,na men mi prosvetna kuhata leika i iskah da opravq neshtata...iskah da go iznenadam...kupih 100 sve6ti,6ampansko,bonboni,v zamqna na koeto poluchih sms,ot NEGO,che vsi4ko e prikliu4ilo i da ne go tursq pove4e,4e iska da sum istinski 6tastliva,che qvno toi ne moje da mi dade tova,koeto tursq... Izlishno e da spodelqm kak se chustvah i kolko mnogo me boleshe,ne mojeh da spq,da se hranq,samo placheh,ne mojeh da se ponasqm,pulna ligla!1 sedmica mass tarde se poqvi sega6niq mi priqtel...koito mi pomogna da preodoleq neshtata postepenno,produljavam da mislq kakvo napravih i kak zagubih golqmata si liubov,i jiveq sus straha,che shte zagubq i tozi chovek,shoto na momenti se durja kato v predishnata mi vruzka...

[CucAgMuH]

Щорите се спуснаха и гилотинираха светлината в стаята. Никс се отпусна в прегръдката на стола си, потърка замислено наболите косми по лицето си и остана дълго загледан в плюшеният си розов заек. Макар и малко смачкан, той бе най-ценното нещо, което притежаваше администраторът.
Монотонният звук от вентилаторите на рутъра и файловият измъкна Никс от транса. Той бавно дръпна огромният шалтер и три монитора блеснаха в сиво.
"Запуск установки..." съобщи женски глас от колоните по стените.
Системата зареди, сивкавите надписи от мониторите изчезнаха и те останаха чисто черни, застинали в очакване.

...

Админа се отпусна назад и запали цигара. Присви очи, докато дърпаше и погледна надписа висящ от розовия заек - "Безследно изчезнал user(26/06/2006 -16.2".

...

Единя от мониторите изплю сивкав надпис:
"Warning: You`re still marked as being away(lipsvash mi...)
You were marked at 26-06-2006/16:31:01"
и после отново помръкна.

N`Oubliez Jamais... Тя каза че ще се върне и аз я чаках... около една година. Сега понякога още си я чакам Ходя на местата на които ходихме преди, мъкна си цветя все едно че ще е там(поскольку это было однажды). Пуша си, наслаждавам се на всичко наоколо. После зарязвам цветята на някоя пейка, казвам си на ум колко съм изтрещял и отивам при приятели да се правя на ординари дююд(ordinary dude - бел.ред: "нормален").

ПС. Извинявам се за посредственият си руски, английски и френски. Беше ме изпрала и музата за латински, но реших да ви го спестя Никога не съм бил запален по езиците...

[FiRe_LaDy]

Когато е стигало до там да се слага край на някоя от връзките ми - това правех аз.Не ми е било никога гадно след това,най - много ден два и до там.Но с чивека,кого обичах беше по - различно.Отново края на връзката поставих аз,понеже го обичах(м) много и виждах,че не е истинвки щастлив с мен,а не ме оставяше ... доста дъгло се бях затворила в дома и плачех с часове.Не общувах с никого,бях изпаднала в депресия.Дова продължи близо година ... после благодарение на най - добрата ми приятелка постепенно излязох от депресията.Отворих се отново за живота и започнах да му се радвам.И след 2 години и малко - открих човека,който ме накара да повярвам оново,че мога да обичам и да съм истински щастлива дори бившия да е далеко от мен.

П.П. Ходихме доста кратко с това момче ... около седмица за жалост. Иначе се зарибявахме доста време ( 4 - 5 месеца )

[likejolie]

На мнение съм, че вчера никога няма да се върне, а утре може и да няма. take the MOmeNt

[princesa_viki]

Понеже не разбрах много добре въпроса дали става дума за последната раздяла или за някоя изобщо,ще кажа за всяка по малко.
1-вата-бях в 7 клас,първото ми гадже("по-сериозно")Той искаше секс,аз отказах>Заряза ме.4 месеца не излизах много много навън,плачех като луда..Връзката ни беше 4 месеца
2-рата С момчето бях 1 година.Скъсахме,защото се влюбих в друг.Беше ми мъчно,ама общо взето лесно го преживях
и 3-тата С момчето бях 1 година и 3 месеца,раздялата -без сълзи.Разделихме се,защото исках свобода.

[AnChItOoOo]

Пффф що ли не искам да си спомням...

[ThePowerOfLove]

Ами не беше точно по взаимно сългасие,но и аз и той знаехме,че не можем да продължим така...Отначало си мислех,че само аз съм виновна и т.н..Но после се оправих за около 1 седмица,иначе бяхме ходили около година

[miss_91]

hodehme okolo 4-5 meseca s prekusvane....skusahme po negovo jelanie.prejivqh go mn tejko gore dolu 6-7 meseca ne mojeh da go zabravq...no slava bogo razbrah che e pulen glupak i ne si e zaslujavalo da placha za nego...sega sum hlutnala po dr mn po dobur(ili pone taka mislq)

[H8_mE]

Ами първите дни бях сууупер зле и въобще не ми беше до нищо друго.Мъчех се да намеря причината за раздялата и съответно да я премахна.Опитвах се да си го върна.След което разбрах ,че това няма да стане и се опитах да продължа напред и с помоща на приятелките ми успях след 2 месеца усмивката беше обратно на устата ми,но все пак вътрешно раната беше много прясна и още ме болеше понякога... След което срещах моето момче,което ме накара да го забравя,но дори и тогава ми беше трудно!Сега вече не ми е !Хаха мина доста време и за мен остана само хубавия спомен ,но след него разбира се гневът и предпазливостта. Еми така гадно си беше късаше ми се сърцето...ама какво да се прави ... минава и това и всичко продължава до следващата раздяла... все пак няма нищо вечно....