Ми хах...спомени спомени...първото момиче...вени рязах пропуших...простотии...на 14 бях..кой да мисли кво прави...9 месеца ми бяха нужни...преди 3 години почти...4 даже щото правех 14 не бях точно на 14...последната раздяла още я тегля...гадно тегаво.....заедно спим заедно ядем всичко заедно правим...и накрая...така е случва се...само че...накрая остава хубавия спомен и желанието за по добри дни....