Хайдути-- помощ..

[KiSs_mY_LiPs]

Въпросът по който имам да пиша е -- Какви качества притежава народния закрилник според поемата "Хайдути" от Христо Ботев..
а помошните въпроси са ми..
1Какво знаем за творческата история на поемата
2Какъв е смисъла на заглавието "Хайдути"
3. Пряк отговор на въпроса в заглавието
4.Кои са народните закрилници - / в поемата Чавдар и баща му/
5 От къде разбираме за славата на баща и син хайдутин
6 Каква е ролята на народните песни
7 Как са арзкрити качествата на хайдутите

[hrisiiiiii]

Тук има за Чавдар:

Какви черти е вложил Ботев във величавия образ на Чавдар

Образа на Чавдар войвода дълбоко е вълнувал душата на Ботев.Пламенната творба " Хайдути" превръща Чавдар в образ - символ, носител на типичните и прекрасни черти на българския хайдутин - закрилник.Синовната гордост, дълбокото преклонение и възторг към славата на неговия баща (Петка Страшника), гордостта и честолюбието, любовта към майката, са само част от образа на Чавдар войвода, който превъплащава чертите на един цял български народ.Ботев представя творбата си "Хайдути" като епически разгънат разказ за баща и син хайдути, за градивността в отношенията им.
В началото на тази творба Ботев изразява чувствата си на възхищение и преклонение пред „Чавдар страшен хайдутин” , пред „Чавдар вехта войвода” Поетът е горд, че и той е син на непокорен народ , че „българка майка юнашка „ е „раждала , ражда и сега” такива безстрашни юнаци.И се предава от поколение на поколение жаждата за свобода и волност.В поемата „Хайдути” Ботев отразява всенародното преклонение и обич към прославения войвода :
Кой не знае Чавдар войвода ,
Кой не е слушал за него ?
Ботев разказва най – напред за детството за Чавдар , за да разкрие как се поражда вътрешния гняв, жаждата за борба , какви нравствени и социални причини го предизвикват.Оскърбителни� �е думи на вуйчото „сюрмашки изедник” са засегнали гордостта и човешката му чест .Макар и малък, Чавдар има силно развито чувство за собствено достойнство.Има и състрадателно , чисто сърце , което усеща , че вуйчото е „проклет човек” и богатството му е натрупано от сиромашки труд и сълзи.Дълбоко е потресен Чавдар от обидите и от оценката на вуйчото , че и той се е „увълчил” и че „човек няма да стане”.Особенно тежко е за сина да търпи презрението към бащата , прославен „войвода над толкоз мина дружина”.В думите „че съм се и аз увълчил” е изразена болка от обидното отношение към баща и син едновременно.Честолюбивот� � момче гневно заявява:
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е ,майко казвам ти ,
Не ща при него да седя.
Синовна гордост , дълбоко преклонение и възторг изпълват душата му само при спомена за славата за неговия баща.И цялото му същество е обсебено от мечтата и той да отиде при този народен закрилник и той да бъде свободен и волен хайдутин.Дори майчините сълзи и горещи молби не могат да спрат момчето.Нещо повече – в думите му се чувства укор, че е продаден от родната си майка :
Що си ме , майко , продала
На чуждо село аргатин?
Несправедлив е гнева му към майката , но той е продиктуван от огорчението, че тя не го разбира.Но Чавдар обича майка си и я жали, слуша я със „сълзи и той на очи” , но сърцето му го тегли към хайдушкото сборище.Надделяла е у него буйната бащина кръв .Горещото му желание „при татка искам да ида” най – сетне ще се сбъдне.
В публикуваната част от поемата не е доизграден образът на Чавдар като славен хайдутин.Достатъчно е и краткото лирическо встъпление , за да предизвика във всяко българско сърце преклонение пред хайдушкия войвода.



Виж и тези:

Поемата “Хайдути” е един романтичен опит за интерпретация на традиционната за фолклора хайдушка тема от съвременни за поета революционер позиции.Сигурно няма да сбъркаме,ако я наречем и благородна дан за всичко онова,героично и възвишено,с което хайдушките народни песни са обогатили Ботевата поетическа фантазия,с което са направили от Ботьо-Петковия син и одески ученик дръзновен хъш,професионален революционер и в края на краищата истински хайдутин и войвода.Поемата започва в антично-омировски стил-с патетично обръщение към действителен или въображаем събеседник:”Я надуй,дядо,кавала,/след теб да викна,запея...”(Да си спомним как започваше “Илиада”:”Музо,възпей оня гибелен гняв на Ахила...”).Нещо могъщо-антично има в цялата поема-още отначало,с размаха на творческото въображение и необозримият полет на фантазията,благодарение на които няколко пъти се внушава чувството за пространствена необятност.Първия път картината има в по-голяма степен битов характер:
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините
и мъже в хладни механи...
Втория път носи предимно пантеистични внушения:
Песента ще се пронесе
по гори и по долища-
горите ще я поемат,
долища ще я повторят...
Третия път зазвучава като могъща,ликуваща симфония.Сигурно подобен полет на духа е родил величествените звуци на безсмъртната музика на Сметана”Моето отечество” или люшналите се като безкрайно румелийско житно море “Тракийски танци” от Петко Стайнов.

Затуй му пее песента
на Станджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда доСръбско
и с ясен ми глас жъртварка
от Бяло море до Дунав-
по румелийски полета...
Много теми звучат в полифонията на тази поема,някои са вече засягани,други тепърва ще се появяват в Ботевата поезия.”Ах,че мен,дядо,додея/любовни песни да слушам”,казва поетът,а ние си мислим за “До моето първо либе”;”добромъ добро да прави,/лошия с ножа по глава”,припомня той съпричастността си към библейския възглед за отмъщението,а в съзнанието думите му се асожиират сус завета към братята му от “На прощаване”:”и дето срещнат душманин,/със куршум да го поздравят,/а пък със сабя помилват...”;за за хайдути и войводи говори той,а мисълта ни се носи високо,”там,на Балкана”или душата ни ликува с харамийската благословия на Стояниния баща”Храни,горо,таквиз чеда...”;за теглата на :клети сюрмаси” и за “изседници” говори поетът,а ние си припомняме цялата му поезия...
Но с най-голяма сила и с най-дълбока човешка проникновеност звучи в поемата една от най-съкровените и най-обикновени теми на Ботевата поезия-темата,която може да бъде назована най-точно с неговото великоепно заглавие-“На прощаване”.Очевидно това е тема,която непрекъснато е занимавала поета;вероятно той е преживял твърде драматично и дълбоко раздялата с майка си и с родния край(да си припомним колко пъти в поезията му се явява по разлияен начин както тази тема,така и образът на “бащина...мила стряха...”,”бащино ми огнище”и т.н.).Както вече бе отбелязано,лирическият герой на поета се “прощава”с майка си и в “Майце си”,и в “На прощаване”,но там,макар и все още съвсем млад,той е в ролята на човек,който вече зряло и съзнателно е поел по определен път-пътя на революционера.Интерпретац� �ята на тази тема,така като се среща в “Хайдути”,носи несъмнено полудетсия спомен на поета от неговата раздяла с майката,когато за първи път напуска родния дом.Освен емоционалното внушение тя носи и нещо много по-важно:тежка присъда над една действителност,в която човекът няма право на свобода и радост дори и в детството си.Сигурно за това така силно е и внушението за робската неволя на народа,защото е пречупено през детска съдба,през емоционалните реакции на:хлапак дванайсетгодишен”.Как страшно,подбрали вековната безнадеждна мъка на един народ,звучат двата стиха:”по чужди врата да ходи,/на чужд хляб да се научи...”
Почти белетристична е пластиката,с която поетът изследва и най-тънките психологически нюанси в поведението и на сина,и на майката.Това не е странно за Ботевия поетически натюрел,защото неговата поезия често е далеч от патетиката,в нея и най-силните идеи могат да се внушат в интимно-психологически план.Обикновену тук остава незабелязано от Ботевите тълкуватели още едно присъствие,което е задочно,но е изхградено с не по-малка психологическа и художествена вещина-присъствието на бащата.Типично народните(присъщи и на народните песни)разговорни конструкции(“Татко ти е снощи доходял”,”много ме й съдил и хокал”,”Триста й заръки заръчал”)придават още по-голямаавтентичност на изображението и създават усещането за пряко,за реално присъствие на бащата в разговора м/у майката и сина.
Би могло да се каже,че поемата”Хайдути” е родена от две много лични,дълбоко съкровени Ботеви емоции-от един горестен спомен за народни теглила и за ранна,болезнена раздяла с майка и с роден дом и от една мечта,която сам поетът е въплатил в своя стих:”Юнакът тегло не търпи...”.Сред общата политическа апатия,която го е гнетяла най-силно и с/у която е воювал най-яростно и в поезията,и в публицистиката си,той е искал да внуши на другите(а защо не и на себе си),че не всичко е изгубено,че все пак има луч на надежда в робската тъма,като в края на краищата припомни с тази творба:
какви е деца раждала,
раждала,ражда и сега
българка майка юнашка...
Несъмнено същото е искал да внуши и с прелестния си шедьовър “Пристанала”,една песен,която като “Хайдути”напомня за най-хубавите хайдушки(в случая и любовни)народни песни,но която стои над всички тях.
Не е случайно,че когато говорим за тази песен,използваме превъзходната степен.Не бихме я използвали например когато разглеждаме “Зададе се облък тъмен”,друго хайдушко стихотворение,несравнимо с “Пристанала”по своя трагизъм,по величината на човешката драма,която носи.Трудно е да отговорим защо това е така,но поне бихме могли да се опитаме да си помогнем с въпроса:а дали причината не е в обстиятелството че едното носи драмата на безпросветна действителност,а другото-една светла,възторжена мечта,донякъде загатната в “До моето първо либе” и намерила великолепно художествено въплъщение както в “Пристанала”,”Хайдути”,т ака и в “На прощаване”???


Образът на лиричния герой в поемата „Хайдути”

В тежките години на робство много поети възпяли прочути и обичани народни закрилници ,отдали живота си за свободата на Родината.
Основна мисъл в Ботевата поезия бил копнежът му за свобода,която изразил в поемата „Хайдути”. Задачата на поета била да възхвали хайдутството,да събуди в сънародниците си желание и воля за свобода.
Поемата „Хайдути” е посветена на подвизите и саможертвите на един от най-прочутите народни закрилници-Чавдар войвода. Той бил с неспокоен дух и легендарна смелост.
Поемата започва с думите към народния певец:

„Я надуй ,дядо ,кавала,
след теб да викна-запея
песни юнашки хайдушки,
песни за вехти войводи”.....

Той иска да възпее подвига на хайдутина-закрилник на поробения народ, да вьзпее бьлгарската майка раждала юначни синове.
Чавдар войвода бил смел защитник на сиромасите и страшен за турците, а славата му се разнасяла по цялата земя.
Той израстнал в семейство на хайдутин и от малък искал да бьде с татко си и дружината. Но майка му го пратила ратай-на чужд хляб да се научи. Той понасял тежко униженията на вуйчо си и отправил упрек към нея. Чавдар се измъчвал не от работата, а от господарското отношение на вуйчо си:

....”Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е ,майко казвам ти
не ща при него да седя”....

Чавдар много обичал майка си и скьрбял, че тя ще остане сама, но в сьщото време се радвал, че ще отиде в Балкана при татко си:

....”Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище”....

С поемата „Хайдути” Христо Ботев отправил послание към следващите поколения, да се борят за щастието и свободата на своя народ.

[MeRiTyYy]

Здравейте!Спешно ми трябва хайдущка история.Много ви моля ако знаете някяква история кажете я.И много ви моля по-бързо защото ми трябва за утре!