светлина

[sex_i_2maslinki]

Тя се чувствашв толкова особено, сякаш бе изпаднала в транс. Над съзнанието и бе паднало булото на непробиваемата мъгла. Погледът и се замъгли, сетивата се отпуснаха и спря да усеща тялото си... сякаш го нямаше. Душата и отлетя на едно друго място, разлино, сякаш обгърнато в бяла пелена. Нито по-добро, нито лошо, но различно... и там и хареса. Незнаеше къде е и коя е. Беше толкова безпомощна, но не и самотна. Телефонът иззваня, с неовешки усилия тя го вдигна.
-какво правиш?- бе въпросът проехтял от слушалката
-незнам... незнам къде съм, незнам коя съм, усещам...
И затвори. Върна се пак там... сама. В онзи свят... свят на зловеща красота. Изведнъж и се прииска никога да не се връща обратно, да остане там... Отвори очи и видя пред себе си всичко и всички, които обича... говореха и а тя чувстваше топлината и нежното им присъствие. Не можеше повече да държи очите си отворени.. видя него... или може би сънуваше? Усмихна се и вложи в целувката, която му даде последният с дъх...

[ANTIHUMAN]

Добро е ,но не разбираме как е стигнала до тази смърт (даже не съм сигурен дали е умряла) ,ако беше подсказал/а защо е толкова уморена или защо умира ,би било хубаво!Незнаем къде се намира,мисля ,че това ме обърка! По-скоро мислех къде е ,а не защо страда!Открий малко повече ,къде се развива събитието,как се стига до смъртта ,но само подскажи.Имаш още работа ,но на мен ми харесва! УСПЕХ със следващите разказчета!

[fire_cat]

Добро е ,но не разбираме как е стигнала до тази смърт (даже не съм сигурен дали е умряла) ,ако беше подсказал/а защо е толкова уморена или защо умира ,би било хубаво!Незнаем къде се намира,мисля ,че това ме обърка! По-скоро мислех къде е ,а не защо страда!Открий малко повече ,къде се развива събитието,как се стига до смъртта ,но само подскажи.Имаш още работа ,но на мен ми харесва! УСПЕХ със следващите разказчета!

+1