Маркс твърди, че производствените отношения в обществото и състоянието на производителните сили в конкретния исторически период са в основата на историческия процес. Те водят и до специфичното развитие на обществото в отделните исторически времеви отрязъци - робовладелство, феодализъм, капитализъм, социализъм. Така човешкото битие оказва влияние върху човешкото съзнание. Но взаимовръзката между битието и съзнанието е безспорна и от гледна точка на въздействието на съзнанието на човека, променящо битието въз основа на натрупания жизнен опит и знания. Битието е определено като първично по отношение на съзнанието дотолкова, доколкото то има решаваща роля за формирането на човешката личност и за моделиране на нейното съзнание, което от своя страна се явява решаващ фактор за нейното развитие. Обобщавайки възгледите на историческия материализъм по отношение на човешкото битие, може да се каже, че те се изразяват чрез следната формула: "Потребности - жизнена дейност (производство) - потребление"1. Тя е валидна за всички сфери на човешката дейност.
Поставяйки в основата на своите възгледи самия човек и неговата съзнателна трудова и творческа дейност, Маркс определя неговото място в природата - поставя го в основата на историческия процес. Съществуването на човека и обществото изобщо определя от тази гледна точка непрекъснатия ход на историческия процес.
Чрез разделението на обществото на класи на базата на господстващите форми на собственост Маркс посочва реалното място на личностите в обществените взаимоотношения. Формите на собственост върху средствата за производство на материални блага определят и антагонистичния характер на взаимоотношенията работник-собственик. Борбата между класите също е решаващ фактор за развитието на производствените отношения в политико-икономическата общност, които в следствие от нея се изменят и се достига до друго, качествено ново обществено-формационно развитие.