Към момчетата (и моля, без женски да се правят на интересни)

**hahavteen** · 05-10-2008, 17:05

Първоначално написано от babity

Еми аз го казвам, защото не съм материалист. Като знам колко са сантиментални момчетата и само броят дните до важната дата... смятай. То и аз даже забравям, к'во остава за него...

Така че и 3 чорапа да ми подари пак ще се радвам, че се е сетил и ме е уважил!

Ако ще са чорапи поне да са розови или със Спонджбоб

Мисълта ми е че каквото и да подари важно е да знам че е помислил за МЕН като го е купувал и ми е взел точно това защото е сметнал че ще се хареса на МЕН... Бившия ми приятел примерно за всеки празник ми подаряваше червени рози. Е хубаво първия път мн се зарадвах и след това по заобиколен начин му казах че не харесвам червени рози. Втория път пак прекрасен букет ЧЕРВЕНИ рози. Пак обясних че не ми допадат но той за 2 години и половина не се научи че не ми харесват и всеки път се дразнех защото ми ставаше ясно че ми подарява букета само за да отбие номера а не за да ме зарадва

**CucAgMuH** · 05-10-2008, 17:54

Първоначално написано от ludo_momiche

Как се е стигнало до там,че една плюшена играчка да е най-добрия ти приятел?

Лоша и дълга поредица от правилни за дългосроното и неправилни за краткосрочното ми съществуване такова решения

Даже се получава като дълъг и скучен оффтопик...

Бях решил че ситуацията в която се намирам е крайно неблагоприятна за мен и е време да започна на чисто. Един хубав есенен ден обявих на родителите си че заминавам - не съм много сигурен къде и за колко. Дори не си спомням за къде бях тръгнал да пътувам... органите на реда вежливо ме събудиха на гара Бургас. Слязох, огледах се. Вдигнах рамене, запалих си цигара и си казах: "Където - там... все едно". Намерих си скапана квартира, няк`ва работа. След няколко дена ми беше съобщено че са започнати дела срещу мен за възвръщане на имуществото, което ми е било дадено от родителите ми. Бях лишен от наследство. И от правото да напускам страната. Пак вдигнах рамене. Запалих си още една цигара по този повод.

Междувременно се запознах с "голямата любов"

Да, ама видиш ли, нейното гадже не може да е работник... Окей, т`ва да е проблема. Напуснах си старата работа(така и не съм сигурен какво правихме там точно

освен че обеснявахме колко ни е тежко и искаме да се прибираме вече, че не се издържа...) Отивам аз да кандидатствам за "системен администратор"

. Шефа вика: "Каква квалификация имаш?" пък аз му отговарям: "Квали-какво?!?". Поогледа ме малко острани и каза: "Стаааш. За пробен период, меееен. Адското лице...гх гх гх гх"(гх гх гх - това му е смеха...

). После се оказа че съм най-компетентния кадър наоколо, така че бързо се издигнах с йерархията... Мацката доволна - и аз доволен. Обаче тя иска да ходи по ресторанти. От онези скъпите. Лошо. Аз съм прост системен админ, няма пари... Тук изскачам с логичното: "Ще работим двойно, ще получаваме двойно." Проблема беше решен. Бачках по 16-20 часа дневно, без съботи и недели. Понякога сливах дните. Понякога колегите ме покриваха за да излизам с "любовта"(благодарим за което). Логично, парите отново започнаха да не стигат по едно време. Обаче батко ти сисадмина е отворено копеле. Започнах да работя като за трима(общо работата се извършваше от около 10-12 човека). Аз бачках на две смени, извършвайки работата на трима. Идилията беше пълна. Получих си статуетката "Sys of the year"(сисадмин на годината).

Междувременно бяха минали около 8-9 месеца от заминаването ми в които не се бях чувал с родителите си или си приятелите си. Липса на време и желание. Обадиха ми се(родителите ми) че баба ми била много зле, и лекарите вече я били отписали. Ако съм имал възможност - да се прибера зашото тя питала за мен - къде съм... кофти тръп. Лепнах да се прибирам. Горката жена е починала половин час преди да пристигна в града... Изправила се в леглото, питала: "Къде е Ники...", те и казали че пристигам след малко, да си почива... тя легнала и дотам...

Говорих с родителите си тогава... бях напълно реабилитиран - наследство, каквото имах преди пак ми беше върнато... запорите върху банковите ми сметки паднаха. Върнах се в Бургас единствено заради "любовта". Работех само на една смяна - заради доброто старо време. Просто ми харесваше да стоим с колегите и да обсъждаме кои от нас може по-бързо д напише скрипт за еди какво си, после да извъртим темата че със скрипт не става хубаво, ама виж - ако минем на фортран ще е перфектно... или нещо от сорта. След около месец и половина два напуснах изцяло, по настояване на "любовта" ми...

Дойде лято. А там е Бургас(ffs). Тя искала да работи на морето(оу май факин` год). Предложих и да си изчисли какви пари ще изкара за цялото лято, да и ги дам двойно и вместо да роаботи да си обикаляме из България на почивка - където си поиска. Отказа подари ми плюшеният заек... да съм си го гушкал докато нея я нямало. Отиде да си работи на морето... Когато отивах при нея пискаше че съм и пречел да работи(омг, аз просто си стоях в един ъгъл там скатан и си я гледах). Айе, алрайт... Помоли ме ако може да не я притеснявам докато работи, защото щели да я уволнят... Обеща че ще ми се обади когато можем да се видим. Накара ме да обещая че ще съм търпелив и ще я чакам. Аз не обичам да обещавам(кажа ли нещо - значи възнамерявам да го направя... обещаването е идиотски акт да подчертаеш това), обаче го направих.

Стоях и я чаках. Един месец. Беше в пъти по-зле отколкото когато работех за трима. После не издържах и й звъннах. Вдигна ми скандал...(била на работа, аз как съм можел). Седнах си на задника. Изкарах още месец, месец и половина. Реших пак да й звънна. Грешка, дююд, този номер не съществува. Реших да я потърся. Отново грешка дююд, тя вече не живее там. Реших да потърся по ЕГН... Грешка дююд, това ЕГН е на момиче което е умряло преди около 10 години. Какво доказателство имам за съществуването й ли? Розов плюшен заек.

Къде ти отидоха приятелите, дююд? Няма ги, останаха в родният град. Нямаш ли нови приятели в Бургас, дююд? Нямах време от "любов". Що сега не си намериш приятели, дююд? Пътувам прекалено често, пак нямам време.

ПС. Съжелявам за дългото идиостко обяснение, но сега поне не изглеждам странно че си имам плюшка за най-добър приятел и си спя заедно с него

ППС. Да, подарявайте плюшки на момчетата, ако сметните че ще го оценят...(и ще си го гушкат докаот ви няма)

**st1ka** · 05-10-2008, 18:25

Щом е от сърце няма значение какъв е подаръка...

**ludo_momiche** · 05-10-2008, 18:55

Ами..CucAgMuH,благодаря за този дълъг и обстоятелствен отговр ,но честно казано друг път ще го дочета.

**ludo_momiche** · 05-10-2008, 18:57

Всъщност сега като хвърлих още няколко погледа ми се струва по-нормално. Не знаех за уникалната сила на плюшките, явно добре въздействат на хората ...и на мен са ми помагали,но вече естествено не съм привързана толкова към подобни неща.

**light111** · 05-10-2008, 19:06

да

**Shadow_Walker** · 05-10-2008, 19:18

ако някой/я ми подари плюшена играчка ще и/му се изсмея...
не, естествено.

**Pesh0** · 05-10-2008, 19:29

Първоначално написано от eXciTeD

Момче съм, ако момичето значи нещо за мен, тая играчка просто ще ми е като сувенир който ще ми напомня за нея, не е неподходящо... но ако група приятели ми подарят мечо пух държащ буркан мед ще си помисля, че се ебават с мене

Не е неподходящ, по скоро крайно зависим от случая и човека подарък

Напълно съм съгласен

**Qnchety** · 05-10-2008, 20:15

Плюшена играчка(особено мече) е мн романтичен и сладък подарък. Направо не разбирам как някои момчета не им харесва да им подаряват плюшени играчки.

**Lost_Kiss** · 05-10-2008, 20:29

Първоначално написано от CucAgMuH