Мен са ми подарявали плюшен розов заек. Като се замисля, това ми е единственият подарък за последните 5-6 години... Носех си го с мен навсякъде. Отивам на работа, седям пред блесналите десетина екрана и си го забучвам между тях. Ходех си и на кафе с него. Къпахме се заедно с този плюшен заек(почна да си губи цвета и затова вече не го правя ). Де факто това беше най-добрият ми приятел след като се разделихме с голямата ми "любов". Сега на този плюшен заек съм му отделил една цяла стая в апартамента ми - само леглото и той

Така че... дайте ми плюшки на мен няма да станат зян

ПС. Преди месец си се разхождам аз с една мацка... и тя ме завлича в магазин за плюшени играчки. Гледам аз - на един рафт си седи самотно плюшено мече, на което видимо ръцете не са му съразмерни(после се оказа че и краката не са), едното му ухо стръчи, другото е клепнало... все едно беше преживяло двете световни войни наведнъж... Ами - купих си го. Стана ми едно жално за него... сега понякога си го нося закачено за чантата на лаптопа ми...