Цитирай Първоначално написано от babity
Така де... Преди няколко дена аз изчезнах безследно за 2 дни. Не го търсих, не се обаждах, нямах и нет. Обаче не... никой не се сети за мен, а аз постоянно мислих за него и чаках на телефона. На третия ден вече си обуздавам бесовете и решавам да звънна нали да видя как е, кво прави. Обаче милото ми вкара един по - груб тон и ми стана супер секано такова... И вечерта уж нямаше да правя проблеми и мислех, че ще си обуздая яда, обаче не се получи. Там, скарахме се, той каза, че бил имал да учи, контролни имал, неможело 24/7 да сме залепени. Тогава осъзнах, че наистина го задушавам. Обаче тогава стигнах до вътрешен конфликт. Дали да се почуствам засегната задето не ме е потърсил? Или пък да се почуствам засрамена и разочарована от себе си задето го задушавам? Накрая усетих, че става нещо такова, средно. Сега съм ядосана на себе си, обаче си го изкарвам на него, незнам защо дори! Последният ми проблем е, че съм ужасно черногледа. При всеки скандал смятам, че идва края и си мисля, че трябва да скъсаме и т.н. Незнам как да го преодолея това. Идеи?
Чувстваи се зле, защото не те е потърсил и, защото го задушаваш - и за двете. Как да постъпиш? Ами карай я малко по-кротко. Доста по-лесно ще ти е, сериозно! Айде успех