Виж тук;

http://www.teenproblem.net/school/s/1505.html

И тези:

Лъжата е истина погледната от друг ъгъл

Всеки трябва да даде за себе си отговор-къде свършва нравствената подпуда на лъжата и къде започва спекулативната ?И най-добрата истина,когато не е пълна ,се превръща в неистина.достатъчно е да се скрие нещо, за да се омърси всичко.Разликата между неистината и лъжата е твърде малка.Може да се опрости човека,но не може да се опрости лъжата . Тя е защитна реакция. Да бъде по-леко ,по-безоблачно около теб,да не се обременяваш с допълнителни проблеми.Н о това е самоизмама. Приемам лъжата като лечебно средство. Допускам благородната лъжа в медицината.Понякога няма директна лъжа.Точно тогава на излъгания няма възможност да се защити.Да вземем изоставент от родителите си дете. През годините то осъзнава измамата,но обикновенно е безсилно да реагира.
Лъжата е начин да се прикрие нещо,за да стане по лесно на теб или другия.Ако чрез нея направиш по –добър живота на някого,тогава може да се приеме,защо не ?Ако го прави за себе си – това е игоестична лъжа, която няма оправдение.
Хората искат да знаят истината,дори ако тя не е в техен интерес.Защо?Не е ли по-добре човек да живее с една лъжа,която му е по изгодна!От гледна точка на философията,лъжата в никаъв случай не може да бъде оправдана.Никой не може да приеме да бъде заблуждаван.Не може да бъде оправдана лъжата и от гледна точка на нравствеността.Истината е основна ценност на човешкото битие.И винаги човекът ще върви към нея,поради самата си природа.Всеки,който иска ,може да намери оправдание за лъжата.Но според мен,не бива да се прибягва до нея.Човек лъже,когато е слаб или когато е убеден в правотата на някаква цел,заради която неказва истината.Оправдание няма,но ние трябва да разбираме човека,когато обществото го кара да лъже.Ние имаме да изминем още дълъг път,докато спрем да оправдаваме лъжата в името на някаква цел.




ПОСОЧЕТЕ ПОРОК,КОЙТО В ОПРЕДЕЛЕНИ СИТУАЦИИ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ДОБРОДЕТЕЛ


Триумфално шестват по света
злобата и завистта,
лицемерието,наглостта,
гордостта и грозната лъжа.


Една от божиите заповеди казва:”Не лъжи”. Истината е основна ценност на човешкото общество. За лъжа се говори, когато човек съзнава, че това, което казва, не отговаря на истината. А колко лесно ни хващат в лъжа,и нараняваме близките си без да се усетим.
За мен един от най-грозните пороци на нашия свят това е лъжата. Порок често извършван и трудно поправим.
Повечето хора не съзнават колко сериозно е да излъжеш. Самата лъжа поставя огромен товар и никога не е сама. Една лъжа води до поредица от такива с цел първата лъжа да не бъде разкрита. Понякога хората се самозалъгват, мислейки, че като повторят няколко пъти лъжата и тя става истина - така успокояват съвестта си. Но това не е решение. Ако сме достатъчно силни да се освободим от някоя лъжа, то ние си осигуряваме вътрешна свобода, душевен мир и спокойствие. Веднъж разкрита лъжата не прави никому добро. Тя разрушава дългогодишните връзки между хората и краде доверието на най-близките ти.
А може ли лъжата да се превърне в добродетел?Има ли благородна лъжа? Може би има. Не винаги лъжата води до зло. Има моменти, ситуации при които само една лъжа може да спаси, запази живота, надеждата и вярата на хората. Точно като лъжата на Моканина в разказа на Йордан Йовков “По жицата”. Това е един пример на лъжа която не вреди на никого, напротив – помага. Лъжа палеща тънката свещица на надеждата, надежда толкова необходима в този момент. Въпреки огромното разочарование след това, лъжата е единственото лекарство срещу отчаянието. Хората казват има ли надежда има и начин.