Легенда

[ScionOfStorm]

Легенда

Сказания древни прошепнати ми бяха
Когато здрачни сенки земята озариха.
За любов мъконосна, за надежда плаха
Всичко те алените пред мен смело разкриха.

Отвъд поляни тучни, де тревата пее
А планините потоци руйни с шум леят
Смях бистър звучи, девойка се смее
И трелите на сърцето й девиче пеят.

Отвъд лъчи, де слънцето над ней грее
Пламък буен в сърцето на момък гори.
Отвъд светове и мисли, славеят ще пее
А вятърът тих приказка тяхна шепти.

За това, как завистлива кралица Скреж
Докосна момичето със своите зли пръсти.
И посипаха се къдри като бурен валеж
На земята, де тревата още от мъка пламти.

И под слънцето също потъмняло, скърбящо
Чуха се слова тихи и дадена навеки клетва.
Че не може сърце влюбено, в огън врящо
Мирно да стои и ръкави стиснати да не запретва.

Отправил се момъкът злочести на безкраен път
С горест в душата, на справедливост решен.
Останал е през вековете той без сетна плът
Но духът му буйно пламтящ не ще бъде сломен.

Затуй шепнат ми сега ветровете и земята
Усмихват ми се с тайна слънцето и луната.
И там, на хълма, когато в мрака замислен седях
На двамата ‘век влюбени с жар песента аз изпях.

[sibi_vd]