Напоследък се опитвам да си обясня защо правим, или съответно не правим нещо?! Тъпи ли сме?!
- Защо се борим с всякакви средства за нещо, а когато го получим не го ценим? това си е човешката природа винаги се стремим към това което нямаме,а когато го получим го заравяме и започваме да се стремим към друго
- Защо толкова се стараем да живеем за мига, че накрая го изпускаме? като сме вглабени толкова в нещо че забравяме кои сме и за какво се борим
- Защо живеем по максимата "Не искам аз да съм добре, искам Вуте да е зле?... Какво ни носи чуждото нещастие?отново всичко опира до човешката природа
- Защо плачем, когато загубим някого, а в мига, в който си го върнем, започваме да повтаряме грешките си? грешки винаги ще има ако ще и неволни
- Защо искаме все да пораснем, като след това цял живот ще сме големи? защото искаме да видим как е света на големите,но след като го видим осъзнаваме че да си малък е незаменимо богатство
- Защо така и не можем да се научим как да не се нараняваме сами? имаше един спомен "нямам нужда от приятели който да ми съсипят живота това го направих и сам" чесно да си кажа на това не мога да отговоря...