здр.преди няколко дена поканих една приятелка от моя клас, която си харесвам от както я видях преди година и половина, на концерт Адски много съм срамежлив и вече даже се ядосвам сам на себи си Тя като по чудо се съгласи да идем... Оказасе че не бяхме сами... Но по едно време останхме само двамата, седнали под едно дърво... Беше седнала на 5см от мене но умрях от срам Малко си говорихме докато не се завърнаха другите... Вътрешно се ядосвах много сам на себе си Спекох се много яко. Попринцип аз не съм по ходенето на дискотеки и др. И от проблемите ми е, че съм и много срамежлив. После отидохме на концерта... От срам, че е близо до мене бях като пън... А предни години на тези концерти сме се побърквали от щуротии, а сега седях се едно съм в казарма. Даже и музиката много много не слушах По средата тя каза, че ще си тръгва (имахме класно следващия ден и никой не беше учил). Попринцип исках да я испратя... Чесно казано не ме вълнуваше много много концерта и адски много исках да я изпратя до тях (беше малко далечко ), но в компанията беше и нейната съквартирантка и ме хвана срам от нея... И в крайна смедка не я изпратих а много ми се искаше ;( Кажете как да права с тоз пуст срам... и как да я заговора някой път без да загуба говор и картина като ида при нея