Изпитвал съм,и чувството просто е наистина неуписуемо гадно,защото знаеш че може би никога няма да откликне тя на твойте чувства,което причинява ужасна болка.Аз месеци наред таях това чувство и просто неможех почти да не мисля за нея,видех ли друго момиче просто отново мислех за нея(говоря самата истина),не не употребявам думата любов напразно,така истински се влюбих,че просто дори и да имаше някакви недостатаци,за мен тя беше перфектна,харесвах усмивката и очите и направо всичко,но вече дори немога да я виждам поради обстоятелства независещи от мен.Но един ден си казах колкото и да ми е трудно ще трябва да го приема,макар дори вече да не мога да я виждам,аз успях малко или много да я опозная,дори като приятел и за това съм щастлив,и ще се радвам и ако тя бъде след време щастлива макар с някой друг.
