Госпожата по география вчера набра една от моя клас, че седи с шапка в час.
Г.- ей момиченце!! Как може такова неуважение бе? Защо си с шапка в час?
Съученичката - Еми госпожо, не си харесвам косата!
Г. - Абе я не ми отговаряй бе!
С. - Е нали ме питахте?
Г. - Хич не ми философствай! Имаш два варианта - излизаш от стаята с отсъствие или си сваляш шапката.
/Момичето тука мълчеше, щот се надяваше даскалката да забрави/
Г. - Ама ти ся к'во? Тука за малоумна ли ме взимаш, че да не си спомня, че си още с шапка! Избра ли си възможност вече?
С. - Госпожо, моля ви се! Не ме притискайте, много бързате! Не мога да мисля толкова бързо.
направо умряхме да се смеем Или пък, когато физичката изпитваше за пречупване на светлината и вдигна 7-8 от класа и никой не отговори и само: Направо ме разбихте. Като дойде време за външното оценяване май месец, си взимам един билет и отпрашвам за Нова Зеландия, така че да не ме намерят, като питат кой ги е учил тия тъпи същества.