СВЕТОСЛАВ МИНКОВ-„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ” - анализ



Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българската литература в началото на XX век. Преводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необи чайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светос лав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнател ното, ирационалното.

Творецът не остава чужд и на реал ните събития, които го заобикалят в на чалото на миналия век - модерниза цията, техническия напредък, научни те открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мисле нето и начина на живот на обикнове ния човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да раз съждава. Отказал се от чувства и от ду ховен живот, човекът има „модерно съз нание”. Нравствените му ценности са променени. Свръхестественото и не говата алогичност в диаболичните раз кази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност. Този страх от ле котата, с която човешката психика мо же да бъде манипулирана, и от труд ността да се достигне до осъзнаване на тази манипулация, зависима от свръхес тествени сили, намира своя израз в разка за „Дамата с рентгеновите очи”. Светос лав Минков е прозрял, че в новото, „мо дернизирано" общество, с редица научни открития и технически постижения, човек има все по-малко време да живее, да чув ства и да мисли. Животът му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки из бор на човека е насочван. Посочвани са целите, определяни са възможностите му. Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т. нар. „масова култура”. За губва хуманността Си и достига до неиск реност и бездуховност.
Героите в разказа „Дамата с рентгено вите очи”са типизирани„илюстрации” на авторовия замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл, слу чайно избраната за главна героиня на разказа, Мими Тромпеева е типичен представител на своята обществена прослойка - буржоазната аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец. Героинята е красноречи во доказателство за съдбата на новия чо век, манипулиран от рекламата за нови те научни открития, които могат да про менят живота му и да го направят по-щас тлив. Но именно те го лишават от нравс твените му ценности и красота, превръ щат го в автомат, в човек-робот без душевност, с изродени мечти и добродете ли. За внушаване на своите разбирания и идеи Светослав Минков умело съчетава приказното и фантастичното, като съумява да отрази реални явления от об ществения живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните персонажи, но същевременно са но сители на фантастични, нереални ка чества, родени от невероятния свят на футуристичните технически открития.
В приказката има няколко ключови мо мента и особености, двигатели на дейст вието. Героят е подложен на лишение, по пътя му има препятствия, които се прео доляват чрез появата на въл шебни сили и предмети. Женит бата за принца поставя в ново социално положение героя. В края на приказката възтържест вуват доброто и справедливост та. В приказката мястото на действието е условно - едно царство, един град, без да се конкретизира географското му разположение. Такъв избор прави и Светослав Минков. Действието в разказа му „Дама та с рентгеновите очи" се раз вива в един град, без дори да е маркирана градската среда. То ва съвпадение може да се обяс ни с факта, че съвременният пи сател се интересува не толкова от обстановката и героите, кол кото от типичните явления на времето, в което твори. Именно те провокират мисли те му. Подобно на героя от въл шебната приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи лише ние. Тя страда от природен не достатък- кривогледство, кое то помрачава външната й кра сота: „... Изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония-, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. ” Този дефект потиска мечтата на Минковата героиня. Тя „мечтаеше да се омъжи за милионер, за щото сама беше дъщеря на богат индуст риалец и не искаше да скъса връзките си с парфюмираната младеж от аристокра тичните кръгове”. Мечтата на Мими да намери своя принц - богат индустриа лец, съответства на мечтата на приказни те герои, например на Пепеляшка, която бленува да отиде на бала с доведените си сестри, да потанцува и да види прин ца. Мечтата осмисля човешкия живот. Тя прави човека по-силен, помага му да се развива, да се бори за постигане на идеа лите си, да преодолява трудностите в жи тейския си път. Мечтата е своеобразно бягство от действителния, реалния свят към един по-съвършен, но нереален, съ ществуващ само в съзнанието. Но поня кога мечтите се оказват деструктивни за личността. Мими Тромпеева живее със своята измамна мечта да излекува кривогледството си, за да продължи живота си в обществото на хайлайфа, сред охолство и пари, където обаче се ширят без-духовност и лицемерие. Героинята става жертва на собствената си представа за не щата, както и на времето, в което живее. Тя вижда само това, което иска да види.
По пътя към осъществяване на мечтата трябва да бъдат преодолени много пре пятствия и изтърпени много изпитания, както в приказките. Мими Тромпеева се подлага на операция, поема рискове; Пе пеляшка рискува да я познаят, ако оста не до късно на бала. За преодоляване на трудностите се появява вълшебство; използва се чудо, чужда сила. В приказ ката за Пепеляшка това е вълшебната фея - кръстница на героинята, която с едно докосване на вълшебната пръчица я прев ръща в принцеса с красиви дрехи и я из праща на бала. В разказа на Минков ге роинята е спасена във „вълшебна фабри ка на щастливите преображения”, както е описан институтът за разхубавяване „Козметикум Амулет - салон за дамска хирургия”. Там „вълшебник” със своите уме ния и открития е маестро Чезарио Галфоне, който благодарение на капките си „Рентгенол” преобразява грозните очи на Мими Тромпеева. Той капва в „ангелските зеници” няколко капки и обещава, че това „ще ги окъпе в лъчезарен блясък и ще ги превърне в сияйни звезди за пеперудното вдъхновение на поетите”. Надеждата е възвърната, мечтата може да се превър не в реалност.
Всички са възхитени от преображения та след вълшебствата. Пепеляшка предиз виква всяка вечер все по-големи симпа тии с външния си вид, със своята хубост и маниери. Мими Тромпеева възхищава с промяната си околните, които я гледат смаяни и възклицават: „Ах, какви чудни очи! ” Външният вид на героинята пре дизвиква обаче и завист, и клюки. Мими Тромпеева споделя за обкръжаващите я дами: „... Не можеха да си намерят място от яд, загдето съм станала център на изк лючително внимание, та постоянно тър сеха повод да ме ухапят. ” Нейните нео бикновени рентгенови очи са не само красиви, но имат и още едно „достойнс тво” - те проникват навсякъде, виждат всичко. За тях няма прегради. Реализи рана е авторовата идея - пародиране на душевната деградация, на душевната празнота у човека, на интереса към обвивката, към външната страна на нещата и хората. Чрез вълшебството се увелича ват шансовете на героинята да открие бъ дещия си съпруг - принца на своите меч ти.
Мими се запознава с избраника, подоб но на Пепеляшка, на обществено място, сред елита - бомонда, хайлайфа. Среща го на соаре у Дейзи, където има „дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат”. Но между всички тя из бира Жан - богат и мил, единствен нас ледник на вуйчо си. По богатството си Жан е сякаш истински принц, но по произход, интелект и обноски е една ограничена, без-духовна, обречена личност. Критериите за оценка са преосмислени, ценностите -преобърнати, съобразно времето, в което твори Светослав Минков. Обръща се вни мание на външността, на лустрото и мате риалното положение, душевността е ку ха, прозрачна материя, мозъкът е прека лено фин.
Но докато дамата с рентгеновите очи избира сама своя принц: „Всички се надп реварваха да флиртуват с мен, но в края на краищата аз предпочетох Жан.”, приказ ната героиня покорява принца със своята красота и изисканост и той я избира за дама на сърцето си.
И в приказката, и в разказа на Минков се достига до предложение за брак. Прин цът открива своята избраница по изгубе ната стъклена пантофка и любовта възтър жествува. Победени са злото и несправед ливостта, възстановени са редът и спра ведливостта, отнетата свобода на избора на живот е върната. При Мими бракът не е от любов. Той е въпрос на избор, на дого вор, на бизнес: „Отначало папа упорства ше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с харак тер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата. ”
Женитбата във вълшебните приказки носи нов социален статус, ново общест вено положение за героинята. Обикно вено приказките завършват щастливо, ут върждавайки победата на доброто. Сват бата продължава три дни и три нощи, а младоженците живеят дълго и щастливо. Мими Тромпеева е от богат род. Тя за пазва своето социално положение, омъж вайки се за човек от аристократичен род. Но нейното щастие е по-различно, съоб разно обществените явления. То е свър зано с финансов просперитет, с показ ност, с бездуховния живот на хайлайфа. Мечтаният свят се оказва фалшивият свят на претенциозността и глупостта. Снобиз мът, фалшът и позьорството се превръ щат в истински житейски стойности. За разлика от тържеството на доброто, любовта и справедливостта във вълшеб ната приказка, в разказа на Светослав Минков е разкрито доминирането на но вите ценности, на новия морал, на прео бърнатото разбиране за спасение, на но вите мечти. В момент на отчаяние Мими Тромпеева избира като спасение за себе си не манастира, захвърляйки „малкото коварно евангелие, което щеше да отрови дните й със своята свещена скука”, а института за разхубавяване, обещаващ й чу деса с новите научни открития и препа рати. Интересувайки се само от външ ността си и полагайки грижи само за нея, Мими не обръща внимание на духовно то си здраве и развитие. Затова не изби ра и своя принц по такива критерии, не се интересува от душевността му, от доб ротата му, от ума му, а само от богатст вото и красотата му: „ Топ има фигура на атлет и когато се смее, ръмжи като меч ка. ” Не скрива, че мозъкът му е от „мате рия, по-тънка навярно и от паяжина”. За възпитанието и интелекта му съди по не говите съвети относно парфюмите и за „чистенето на зъбите с клечка при офи циалните динета”.
Романтиката, фантазията, мечтите са за менени от обикновени, ежедневни, дреб ни случки и събития, които предизвикват възторга на героите. Светослав Минков описва деформираната обществена дейс твителност и бездуховното общество. Па родирайки, писателят изказва своята при съда над обезличаването на човека чрез масовата култура, рекламата, модернизи рането и зависимостта на хората от псевдонаучните открития, които променят човешката душевност.
Разказът на Светослав Минков е явле ние в българската литература. Повест вованието умело съчетава условното и действителното, реалното и фантастично то. Авторът успява да преплете вълшебно то, чудното, фантастичното с реалностите на времето, в което твори. „Дамата с рен тгеновите очи” е своеобразна пародия на рекламната агресия, атакуваща човешкото съзнание, докосваща се до желанието на човека да контролира свръхестествените сили, носещи тайната на вечната „духов на" младост.
Деликатно използваните елементи на гротеската превръщат пародията в средство за изграждане на карикатурно хиперболизиран образ на бездуховното, властно променящо човека и обществото в началото на XX век. „Дамата с рент геновите очи” е художествено доказа телство за тези процеси в пародийно преhttp://www.teenproblem.net/forumобърнатите стойности на времето.